Андре Мороа - Жорж Санд

„Идете у Жул и се погрижете за физиката му. Душата е сломена. Няма да я привдигнете; не се опитвайте. Аз не се нуждая от нищо. Дори желая да бъда днес сама; пък и няма какво да очаквам от живота. Погрижете се Жул да живее. Той ще страда дълго и ужасно, но е толкова млад! Един ден може би няма да съжалява, че е живял… Вие не ще го изоставите, аз също. Ще отида да го видя днес и ще отивам всеки ден. Убедете го да не изоставя работата си, да не добавя доброволни лишения към останалите злини. Никога не ще ми попречи да му бъда майка. Идете, приятелю, идете при него…“

След като скъсва тази връзка, тя се успокоява и става отново деятелна жена, каквато умее да бъде.

Жорж Санд до Емил Реньо, 15 юни 1833:

Току-що писах на господин Дегранж, за да освободя жилището на Жул и да поискам разписка за двата неизплатени наема, които ще платя; жилището остава в моя тежест до януари 1834… Ще прибера в къщи останалите мои мебели. Ще прибера дрехите на Жул, останали в гардеробите, и ще ги изпратя у вас, защото не желая да имам никаква среща и разговор с него след завръщането му, което — според последните редове от писмото до вас — изглежда, че няма да се забави. Аз съм дълбоко оскърбена от откритията за неговото поведение и мога да имам към него само едно нежно състрадание. А надявам се, че неговата гордост няма да го приеме. Дайте му да разбере, ако е потребно, че нищо не може да ни сближи в бъдеще. Ако това неприятно поръчение не е необходимо, ако, с други думи, Жул разбира сам, че нещата стоят именно така, спестете му болката да разбере, че е загубил всичко, дори уважението ми. Той трябва да е загубил сигурно и самоуважението си. Достатъчно е наказан. Съжалете ме, приятелю, загдето трябваше да ви казвам всичко това. Защо не се влюбих във вас? Тогава нямаше да проливам днес толкова горчиви сълзи! Но тази грешка е последната в живота ми… Не ще има вече пречка занапред между чистото приятелство и мене…

Между чистото приятелство и една хубава жена ще има всякога пречки. Скъсването със Сандо не е единственото, което огорчава Жорж Санд през 1833 година. Мрачният и обидчив Латуш, ревнив учител (като стария Порпора от „Консуело“ 51 51 „Консуело“ — роман от Жорж Санд. — Б.пр. ), не признава, след като „е измътил едно дарование“, че орлето има право да лети със собствени крила. Току-що се е скарал с Балзак, когото е покровителствувал. Балзак пише на Чужденката: „Латуш е завистлив, зъл, изпълнен с омраза; гърненце с отрова“; и съчинява един надгробен надпис, единствения, който надменният Латуш би приел, според него: „На Анри дьо Латуш, признателният XXI век“. Накратко казано, двамата не си говорят вече и Латуш упреква Санд, че продължава да приема Балзак, а Балзак от своя страна й казва: „Внимавайте! Някоя прекрасна сутрин, без да знаете защо, ще откриете в лицето на Латуш смъртен враг.“

Чашата прелива, когато Латуш пише против групата на романтиците статия под заглавие „Литературно съдружие“, а Планш му отговаря с ужасна статия за „Литературните омрази“. Латуш е дълбоко засегнат: „Току-що ме нападнаха с горчиви критики като писател…“ А оскърбителят е чисто и просто постоянен гост на мадам Дюдеван. Услужливи приятели съобщават на Аврора, че Латуш говори за нея с отвращение: „Тя се опияни от славата, пожертвува най-добрите си приятели, не се вслушва в съвети…“ Същите добри души занасят в Оне приказки, казани уж от Жорж Санд. „Познавам в това мадам Дюдеван — казва Латуш, — която бърза да увеличи и разгласи списъка на моите зложелатели, за да може по-безопасно да ги възглави. Предпочитам да ме оскърбяват тия, на които съм се опитвал да бъда полезен, отколкото сам да проявя непризнателност.“ Поръчва да й предадат никога да не идва в Оне и тя скъсва с болка със своя пръв учител.

Дотогава се е разбирала добре с Балзак. Тя се възхищава от него, намира го забавен, гениален и обича да го слуша, когато той разказва пламенно бъдещите си творби. Но Балзак се е привързал към Сандо и когато настъпва скъсването, прави много бързо своя избор.

Балзак до госпожа Ханска, краят на март 1833:

Жул Сандо е младеж, Жорж Санд е жена. Аз се интересувах и от единия, и от другия, защото намирах, че е възвишено една жена да напусне всичко заради бедния младеж, когото обича. Оказа се, че тази жена, която се нарича мадам Дюдеван, е много даровита… Обичах двамата горди и щастливи влюбени, настанени в една мансарда на кея Сен Мишел. Мадам Дюдеван бе взела и децата си. Отбележете това. Но славата идва и подхвърля нещастие пред прага на този гълъбарник. Мадам Дюдеван заявява, че е длъжна да напусне младежа заради децата си. Разделят се, но раздялата се дължи, струва ми се, на ново влюбване на Жорж Санд — или мадам Дюдеван — този път в най-злобния наш съвременник, Анри Дьо Латуш, мой доскорошен приятел, безкрайно очарователен и отвратително лош човек. Достатъчно е дори единственото доказателство, че отдели от мене мадам Дюдеван, а аз приемах като брат и нея, и Жул Сандо. Но тя разпространява епиграми по адрес на своя бивш „наемател“ и вчера срещнах Сандо съвършено отчаян. Ето каква личност е авторката на „Валентина“ и „Индиана“…