Андре Мороа - Жорж Санд

Това е измислица, твърде далечна от действителността. Но какво друго може да се очаква от Балзак, ако не въображение и великодушие? Когато Сандо се завръща след няколко месеца от Италия, Балзак се трогва. Малкият Жул е с разбито сърце. Развълнуваният Балзак предлага да го прибере у дома си, докато Сандо постигне успехи в театъра: „Трябва да настаня, след това да въведа в литературния океан този изпълнен със сърдечност корабокрушенец…“ В действителност изоставеният любовник може би не е забравил още, но вече се успокоява.

Жул Сандо до Емил Потр:

Изчистих мъката си от глупавата важност, която й придавах при заминаването. Разбрах най-после, че тя не смущава ни най-малко хармонията на всемира, че светът не върви по-зле поради нея и звездите не са променили нито за миг своя ход. Като загуби своята тържественост, скръбта ми загуби и силата си. Сега ми се струва вече проста и най-обикновена. Разбирам най-после истинската ценност на самотната, огорчена душа… И си казвам, че в големите страдания има често повече гордост и тщеславие, отколкото в големите успехи. Опиянени от самолюбие в скръбта си, ние се смятаме за средище на света; мислим, че единствени понасяме страдания, които всички са преживели преди нас; смятаме се избраници на нещастието, прокълнати от съдбата, какво ли не още? Гяури, Лари. А, боже мой, сме само измамени любовници, с каквито е пълен светът…

Той се е променил невероятно за тия две години. Къдравата руса глава вече оплешивява. Очите са по-хлътнали, но по-изразителни. Много е страдал; и проклина Аврора. От това страдание ще се роди мъничката му дарба. Ще дойде време, когато Сандо ще опише това приключение в нелишения от правдивост роман „Мариана“. Там ще даде безпристрастен портрет на своята първа и незабравима любовница:

„Тишината на полето, учението, мечтите, четенето бяха развили у Мариана повече сила, отколкото нежност, повече въображение, отколкото сърдечност, повече любопитство, отколкото истинска чувствителност. Тя бе живяла досега само в света на химерите. Сама край брега на Крьоза, по склона на хълмове, покрай зелени плетища, тя си бе създала предварително едно героично съществуване, изпълнено с прекрасни себеотрицания и възвишена пожертвователност. Съзира борби, сражения, отминаваща любов, неспокойно щастие. Изживяла е всичко още преди да го вкуси…“

Точно такава проникновена и тъжна преценка дава за себе си и самата Жорж.

Времето и случаят водят непрестанно при нас непознати и някои от тия хора, изоставени на нашия бряг, остават там. Така нови пластове приятели заместват отнесените от отлива. Жорж е загубила първия си съветник — Латуш; сега неин довереник за някое време става Сент Бьов.

Този млад критик (в 1833 година той е като самата Санд двадесет и девет годишен) се налага с тънкостта на своите преценки. Лицето му „пълно, избръснато и хитро“, не е красиво. Той изглежда похотлив, нежен и зъл. Душата му, „кисната във вода, е като тънките бледи листа на топола“. Обезпокоен от самотата, той се опитва да се приюти към семейство Юго. Но се влюбва в Адела и намразва Виктор. В тайните кътчета на своето сърце и на своите бележници се подиграва с детски наивния титан, с хитруванията му, „съшити с бели конци“, с драмите му: „марионетки за циклопските острови“, с „този Калибан 52 52 Герой от Шекспировата пиеса „Буря“, представител на животното, което се бунтува срещу разума. — Б.пр. , който иска да се представи за Шекспир“. Критикът Сент Бьов погрешно съжалява, че сам не е творец; като че даровитата критика не е творчество. „Клисар в храма на Афродита в Книд“ 53 53 Елински град в Мала Азия. — Б.пр. , той обича да изучава тайните на жените. Успява да спечели доверието им, изповядва ги, съветва ги, а след това гениално ги излага. В разговорите блести като светулка — на проблясъци. „Той притайва сякаш духовитостта си зад най-обикновени приказки, но една искрица при всеки израз го издава.“

Още при издаването на „Индиана“ той хвали тази тайнствена и гениална млада писателка. Тя знае това; и в 1833 година, за премиерата на „Лукреция Борджия“, му пише, за да поиска два билета — за себе си и за Сандо: „Вие сте приятел на Виктор Юго, а ние, моят псевдоним и аз, сме негови горещи почитатели… Ако ви досаждам, кажете ми направо, но елате да ми го кажете лично…“ Той изпраща билети; тя настоява да я посети: „Трябва да дойдете в какъвто час ви е удобно; за вас съм винаги в къщи… А главно не бива да ме мразите: защото аз много желая да имам вашето приятелство. Може би е смешно да ви казвам това, но когато човек чувствува, че е прав, не отстъпва поради страх от погрешно тълкуване…“