Андре Мороа - Жорж Санд

Тя му благодари. Той отива да я посети от името на Бюло, новия директор на „Ревю де дьо монд“, и й предлага да сътрудничи в списанието. Планш й прави впечатление на странен, раздразнителен и мрачен човек. Тъй като на младини се е борил с баща си, настроен враждебно към литературното призвание, той остава цял живот бунтар и мизантроп. „Състарен може би от горчива самота и прекалено разбиране на живота, той изучава без цел и система чуждата мисъл… Жертва е на интелекта… Критиката е негов опиум, а цял харем от написани книги го е отвратил от писане…“ Този голям ум с необикновено широка култура се намира в изоставено, нечисто тяло. Бюло напразно му купува дрехи; Планш ги продава и се връща отново към зацапаните си палта. Доволен, че разбира всичко „той се самосъзерцава в безкрая на интелектуалното си царство и изоставя с диогеновско безгрижие външната си форма“. Санд обича този тип на независим, горд и беден човек. Те се сприятеляват и Санд сключва договор с Бюло. За четири хиляди франка годишно тя се задължава да дава на „Ревю де дьо монд“ по тридесет и две страници материал седмично. А тъй като по същото време издателите на „Индиана“ й предлагат хиляда и петстотин франка аванс за романа „Валентина“, за който им е говорила, Аврора става изведнъж прочута и богата.

Какво е всъщност „Индиана“? Санд казва сама в предговора: „Индиана, ако искате непременно да обясните всичко в тази книга, е един тип; тя е жената, слабото същество, натоварено да представи потиснатите или, ако предпочитате, отречените от закона страсти; тя е воля, която се бори с неизбежността; тя е любовта, която блъска сляпо челото си о всички прегради на цивилизацията…“

Следователно романът изразява силните чувства на автора. Но художественото превъплъщение е пълно. Напразно бихме търсили сред героите образите на Казимир и на Сандо. Може би самата Индиана, креолка по произход, напомня индианския тен, от който се възхищават приятелите на Аврора. Някои черти в характера са общи на героинята и на създателката й: „Тя не обикна съпруга си, защото я задължаваха да го обича; а да се противопоставя мислено на всяка нравствена принуда бе станало нещо като нейна втора природа, принцип на поведение, закон на съвестта…“ Индиана се разочарова от своя любим Раймон дьо Рамиер (напомнящ донегде Орелиен дьо Сез), както и от съпруга си, полковник Делмар, груб, макар и не лош простак. Основната тема е противоположността между жената, която търси едно дълбоко чувство, и мъжа, който е всякога повече суетен или чувствен, отколкото влюбен. Спасението идва най-после твърде неестествено в лицето на един благороден и невъзмутим братовчед англичанин, сър Ралф Браун, който отвежда Индиана в идиличната долина, гдето е минало нейното детство. (Бележниците на малгаша Жул Неро са дали прекрасни описания на остров Бурбон. 48 48 По-раншно име на о-в Реюнион в Индийския океан. — Б.пр. )

Валентина, героинята на втория роман, е също нещастно омъжена жена, дъщеря на аристократическо семейство, омъжена за един посредствен човек от своята среда и чувствителна към любовта, която Бенедикт, син на един от изполичарите им, изпитва към нея. Книгата се харесва, защото връщането към народа изглежда толкова романтично, колкото и връщането към миналото; и защото Аврора описва своя берийски край, като го нарича Черната долина. Поезията прониква бавно в душата и в прозата. От двадесет и четири години вече Аврора живее сред тези осакатени дървета, сред сенчестите „върбалаци“ покрай реката; и ги рисува великолепно. Всички читатели харесват селския роман. Що се отнася до социалната тема, хората хвалят или укоряват според политическите си убеждения този зов за смешение на класите.

След няколкогодишен голям успех сред интелектуалците сенсимонизмът е по това време подровен от разногласия между неговите привърженици по въпроса за брака. Дядо Анфантен 49 49 Анфантен (Бартелеми) — френски инженер, водач на сенсимонистите след смъртта на Сен Симон (1796–1864). — Б.пр. , велик жрец в тази църква, учи, че освобождението на жената е невъзможно, ако тя остава подчинена на закона за верността. Проклятието, изречено от християнството против плътската любов, трябва да се отмени. След като прочитат „Индиана“ и „Валентина“, проповедниците на това учение се обръщат към Жорж Санд. Дали тази смела, внезапно прославила се млада жена, която се бори храбро против брака, ще бъде за тяхната църква дългоочакваната жрица? Сенсимонистите се надяват на това и се опитват да я включат в редовете си; но тя не се поддава.