Андре Мороа - Жорж Санд

Когато се явява отново на кея Сен Мишел през пролетта на 1832, тя е довела дъщеря си Соланж и романа „Индиана“.

Пристигането на Соланж изненадва младите берийски приятели на майката. Прилично ли е дете на три и половина години да живее в едно незаконно семейство?

Аврора Дюдеван до Емил Реньо:

Да, приятелю, доведох ви Соланж и никак не се страхувам, че моят ергенски живот ще представлява неудобства за нея. Аз ще го променя, за да го нагодя към нейния; това не ще бъде много трудно, нито е някаква заслуга. И Жул няма да се оплаква от зрелището. Ще се приучим да се движим по-бавно по улиците, за да може детето ни да ни настига с малките си крачета… Ще прекарваме всеки ден по два-три часа в Люксембург с книгите и детето си. Ще се храним, както и досега, в къщи. То ще спи на дюшече върху канапето и тъй като е на три и половина години, уверявам ви, че няма да прави никакви забележки, нито ще гадае, разпитва или бъбри. И Морис дори не би правил такова нещо, толкова е невинен. Така че нека чувството ви за нравственост не се тревожи. И аз, не по-малко от най-добродетелната майка, не желая да възмущавам дъщеря си… Преди всичко тя е глупава като пате…

Разбира се, те с Жул ще трябва да се откажат от театър. Какво значение има това? И двамата са готови да пожертвуват „Роберт Дявола“ и Малибран 46 46 Малибран (Мария) — френска актриса, испанка по произход (1808–1836). — Б.пр. за една-единствена сълза на Соланж. И наистина, всичко се нарежда чудесно. Жул просто се прехласва по своята „дъщеря“, води я в ботаническата градина, изпълнена по това време с уханието на цъфнали акации, показва й жирафа, който тя твърди, че е виждала вече в една ливада край Ноан, и я държи за ръка, когато малката излиза на балкона на кея Сен Мишел да полива десетината саксии, които съставят „висящата градина“ на майка й. Соланж пречупва няколко стебла и, от страх да не й се карат, се опитва да ги залепи с червен восък. Любовната гравюра се превръща в картина от Грьоз 47 47 Грьоз (Жан Батист) — френски художник на битови сцени (1725–1805). — Б.пр. .

Колкото до „Индиана“, Сандо прочита ръкописа на своята любовница с възхищение, изненада и донякъде със стеснение. Според него, това е нещо прекалено хубаво и сериозно. Той отказва най-почтено да се подпише под един труд, в който не е участвувал. Но какъв псевдоним тогава да си избере Аврора? Общото им име Ж. Сандо е спечелило вече малко известност с „Роз и Бланш“. Не може да се подпише Дюдеван; свекървата и съпругът ще се противопоставят; майката сигурно би казала, че е неудобно дъщеря й да се подпише Дюпен. Тогава стигат до средно решение: ще запази презимето Санд и ще смени кръстното си име. Така се ражда Жорж Санд. Защото Аврора държи да я смятат за мъж. Потисната от робството на жената, тя иска да се отърве от него и с името, и с външността си. Отсега нататък пише в мъжки род всички прилагателни, които се отнасят до нея.

Към края на май издателят (Ж. П. Роре и Дюпюи) е току-що изпратил на кея Сен Мишел първия екземпляр от романа, когато Латуш влиза в мансардата. Той взема романа, подушва го, любопитен, неспокоен, насмешлив както всякога. Започва да прелиства книгата: „Хм! Та това е подражание; от школата на Балзак! Какво търсиш тук, подражание? Какво търсиш, Балзак?“ Аврора е на балкона. Той отива при нея с книгата в ръка и започва да й доказва алгебрически, че е копирала Балзак. Тя чувствува, че не заслужава този укор, но не се защищава. Латуш си отива с екземпляра, който му е надписала. На другата сутрин още рано-рано получава следното писъмце: „Жорж, идвам да се покая публично: коленича пред вас. Забравете моите грубости от снощи; забравете всички грубости, които съм ви говорил от шест месеца насам. Цяла нощ четох книгата ви. О, дете мое, колко съм доволен от вас!“

Радост! Радост! Това развълнувано възхищение от един толкова язвителен и строг критик я опиянява. Скоро всички вестници му пригласят. Балзак пише в „Карикатюр“: „Тази книга е реакция на истината срещу фантастиката, на съвремието срещу Средновековието, на личната драма срещу тиранията на историческия роман… Не зная нищо по-просто написано, по-прелестно замислено. Събитията следват и се трупат без изкуственост, както в живота събитията се сблъскват и случаят натрупва често пъти повече трагедии, отколкото е успял да напише Шекспир. С една дума, успехът на книгата е сигурен…“ В „Ревю де дьо монд“ Гюстав Планш, жестокият Гюстав, плашило за писателите, хулител на Юго и на Балзак, за когото казва с отвращение, че „мирише на опиум, пунш и кафе“, превъзнася до небесата младата романистка. Поставя я по-високо от мадам дьо Стал; хвали искреното й красноречие, простотата на израза: „Авторката на «Индиана» ще стане, разбира се, по-изкусна, но дали изкуственото усъвършенствуване на таланта й ще струва колкото невежествената й смелост?…“