Андре Мороа - Жорж Санд

Иполит Шатирон до Казимир Дюдеван, Париж, 6 юни 1831:

Току-що получих писмо от Аврора… Жена ти иска да бъде свободна. Иска развлечения, вълнения. Ти не беше лош съпруг към нея и това ти се признава както тук, така и в нашия край. Остави я да прави каквото иска. Ако бъде нещастна, не ще може да се сърди нито на тебе, нито на мене, нито на роднините си. Щом върши каквото иска, какво ти остава да сториш? Да се примириш, да не се ядосваш, да си посдържаш езика, да си гледаш имота и децата…

Аврора харесва жилището на кея Сен Мишел, в таванския етаж на голямата ъглова къща до площада. Три стаи с балкон, небе, вода, въздух, ластовици, в далечината Нотр Дам. За да си купи мебели, трябва да заеме петстотин франка от Латуш и още толкова от Дюри-Дюфрен. Как ще изплати тия огромни суми? Като устрои панаирджийско представление?

Аврора Дюдеван до Емил Реньо:

Плане ще бъде слон и ще пръска с вода минувачите през хобота си; Галът ще бъде жираф; а малкият Жул — новоиспански джебчия. За вас запазвам едно каче, гдето ще се явите като тюлен или крокодил. Галът ще продава помада за коса, Плане — питие против бяс, аз — мазило против ревматизъм, Жул — мехлем против краста, а вие — мишеморка. Ако и с това не забогатеем, остава ни още едно средство — да се гмурнем от балкона в Секвана 44 44 Секвана — латинското име на река Сена. — Б.пр. …

Аврора до Казимир:

Живея положително твърде скромно и не си позволявам никакъв разкош. Мебелите ми са от орехово и черешово дърво, жилището ми е на петия етаж… Но все пак има неща, които са необходими. Много ще ме улесниш, ако ми изпратиш месечната издръжка извън хилядата франка… Струва ми се, че би могъл да сключиш заем в Ла Шатр… За мене тук не е така. Купих, каквото ми трябваше, за да си устроя дом, като не допусках, че брат ми и мъж ми ще ме оставят да протягам ръка към чужди хора, за да изплатя неотложни дългове… Би трябвало да зная по-добре какво мога да очаквам от тях! На тапицера подписах полица за 250 франка, платима на 15 август. Майка ми ми зае 200 франка. Сега трябва да се живее, а освен това дължа още за разни дреболии — за шапка, за обуща, триста франка на мебелист… Едно е положително: и при най-голяма пестовност ще трябва да прося, ако се разплатя. Остава само един изход още: моргата, която е срещу прозорците ми; там виждам всеки ден хора, загинали по липса на двадесет франка… Не мога да живея с тоя, дето духа… Очаквам отговора ти, преди да се обърна към чужди хора. Желая ти добър апетит…

Пред брат си Иполит, който идва да я види в началото на август, тя разиграва молиерова сцена, като обвинява в егоизъм и безразличие семейството си, с което е престанала да се среща.

Иполит Шатирон до Казимир Дюдеван, 5 август 1831:

Ходих няколко пъти у Аврора. Разбирам само едно, че тя е много несправедлива към мене. Прави всичко възможно да отдалечи роднините си. След това ме обвинява в егоизъм, в безразличие към нея. Каза ми, че три дни гладувала; а ние с жена ми сме я канили двадесет пъти, но тя не е идвала ни веднъж. Какво да правим? Просто не зная. Изненадва се от лишенията, на които доброволно се подлага. Мислеше, че ще спечели пари с литература; изглежда че е разбрала заблудата си в това отношение… Напоследък ми писа, че ако сме се наговорили с тебе да я правим нещастна, да я лишим от децата й, да я държим в постоянно безпаричие, ще се удави! Поръчва ми да те предупредя, за да не се укоряваш после за смъртта й… Реших да й заема петстотин франка до октомври, срещу полица, която ти ще заплатиш, не се съмнявам, защото все пак, въпреки всичките й своенравия… не бива да я оставяме в лишения, отдадена на тъжни размисли, които могат да я отведат до някоя крайност, която няма никога да си простим. Казах й, че ти не ще откажеш да заплатиш мебелите и да изпращаш издръжката от хиляда екю. Казах й, че възнамеряваш да дадеш Морис в парижки пансион, след като Букоаран приключи подготовката му; че, вместо да намесва трето лице в спогодбите си с тебе, би могла да прояви малко приятелство, малко доверие и тогава ще получи от съпруга си повече, отколкото трябва. При тия думи тя се разплака, аз също; защото въпреки проклетата й упоритост, човек не може да не я обича. Обеща ми да се завърне в Ноан през септември.

И наистина се завръща, но Жул се настанява в същото време в Ла Шатр и двамата влюбени живеят и тук почти така, както в Париж, за най-голямо възмущение на „трите обществени класи“. Работят заедно някакъв голям роман, „Роз и Бланш“, за който парижкият издател Рено им е обещал с договор по сто двадесет и пет франка при предаването на всеки том и петстотин франка след три месеца. Реньо е натоварен да умилостиви този Рено: