Андре Мороа - Жорж Санд

За предстоящото си завръщане в Париж Аврора моли Реньо да й намери жилище, защото Иполит иска да му освободят апартамента: „Жул не е способен на такова нещо, но вие сте друго…“ Реньо предлага най-напред една стая на петия етаж, в острова Сен Луи.

Аврора Дюдеван до Емил Реньо:

Пети етаж е малко височко. Остров Сен Луи е малко далечко… Само една стая е недостатъчна. Имам майка, леля, сестра, брат, които сигурно ще идват да ми досаждат… Ако имам само една стая, се излагам на опасността да нахълтат, когато не ги чакам, и да ме заловят на местопрестъплението… Бих искала да имам втори вход, за да може Жул да се измъква по всяко време; защото най-сетне и съпругът ми може някой прекрасен ден да падне не от небето, но все пак от дилижанса в четири часа сутринта и като няма къде да отседне в Париж, да ми направи честта да се стовари у мене! Представете си какво ще стане с мене, като чуя звънеца и усетя милото му присъствие от другата страна на вратата! Той ще я изкърти, преди да му отворя, и положението ще бъде крайно драматично…

От това се вижда, че отстъпчивостта на господин Дюдеван има граници, впрочем трудно определими. Тогава добрият Емил предлага едно тристайно жилище на кея Сен Мишел №25.

30 май: „Съгласна за кея Сен Мишел, много обичам местоположението му. Ще се погрижа най-вътрешната стая да остане неизвестна, затворена, недостъпна за чужди хора. Ще се знае, че живея в две стаи. Третата ще бъде черната, тайнствената стая, скривалище за призрака, леговище на чудовището, клетка на дресирания звяр, ниша за съкровищата, пещера на вампира, знам ли още какво?… Приключете, без да ме питате повече…“

Тя иска да й изпратят план на жилището с всички размери, за да може да донесе мебели от Ноан. Защото и в Ноан дори мисли само за живота си с Жул. Отива да мечтае в горичката, гдето така често го е срещала някога; пита се как „със своите двадесет години и румено лице“ това дете се е влюбило в такава повехнала, болнава мумия?

15 юни 1831: „Изпитвах почти раздразнение към миналото. Питах съдбата си: Защо, когато бях на двадесет години, когато не бях загубила хубостта си, спокойствието на моето просто и доверчиво сърце, любовта към хората, която не може да съжителствува с жизнения опит, когато заслужавах да бъда обичана, не срещнах Жул такъв, какъвто е днес? А сега съм остаряла, повехнала, сломена край този младеж с пламенни страсти…“

Всяка влюбена жена съжалява, че не може да се представи на любовника си такава, каквато е била като девица; но Аврора много добре знае, че младежите все още я харесват. Винаги жадна за поклонници, тя усеща с удоволствие, че и Реньо, и Фльори са влюбени в нея. И мечтае за фаланстер 43 43 Фаланстер (фр.) — общежитие според школата на Фурие. — Б.пр. от четирима: „Любовта и приятелството ни са така тясно свързани, че като разговаряме за едното, не значи да отдалечаваме другото. Има ли между четирима ни някоя мисъл, която да не ни е обща?…“

Но Аврора съвсем не е „стара“. Тя е само двадесет и седем годишна и въпреки някои леки боледувания има желязно здраве. Когато е в Ноан, копае в градината, отива на кон в Ла Шатр, за да ръкопляска на Дюверне, който играе в театъра, грижи се за Морис, когато е болен, и намира време да пише „някаква литературно-романтична глупост, мрачна като петдесет дявола“, със заговори, палачи, убийци, наранявания с ками, агонии, предсмъртно хъркане, кръв, ругатни и проклятия. „Шест часа сутринта. Работя от седем вечерта. Написах цял том за пет нощи. Денем за развлечение преподавам на сина си латински, който никак не зная, и френски, който почти не зная…“ Никакви сериозни стълкновения с Казимир.

Аврора Дюдеван до госпожа Морис Дюпен, 31 май 1831:

Всъщност мъж ми прави каквото си иска; има или няма любовници, по желание; пие мискетово вино или бистра вода, според това какво му се пие; пести или харчи, както му хрумне; строи, засажда, променя, купува, управлява имота и домакинството, както намира за добре. Аз изобщо не съществувам… Справедливо е най-после тази голяма свобода, на която се радва моят съпруг, да бъде взаимна; иначе ще започна да го ненавиждам и презирам, а той не желае такова нещо. Така че и аз съм напълно независима; лягам си, когато той става; отивам в Ла Шатр или в Рим; връщам се в полунощ или в шест часа; всичко това си е моя работа…

Затова, когато решава през юли да се завърне и настани в Париж, тя не пита никого. Майката, лелята и братът я укоряват; тя ги поставя на мястото им.