Андре Мороа - Жорж Санд

Иполит Шатирон на Аврора Дюдеван:

Мисля, че всичките му болести се дължат на безредието му. Той е истински пробит кош и когато има пари, сърцето му е отворено за всички приятели, кесията за всички хора… Не зная по-добър човек, от него; образованието и умът му стоят много по-високо, отколкото се мисли; проклетата му глава е от огън. Няма съмнение, че ако поживее, скоро ще си създаде име и приличен доход…

Друго писмо на Иполит до Аврора:

Нашият приятел Стефан пак се разболя от неблагоразумие. Искаше да не почива нощем и треската не го отмина. Напразно му четох проповеди… Накрай започна да твърди, че аз съм по-луд от него…

Аврора до Иполит:

Това, което ми съобщаваш за Стефан, много ме огорчи. Той не се грижи нито за здравето, нито за работите си, не щади нито тялото, нито кесията си. Още по-лошо е, че се сърди на добрите съвети, отнася се с истинските си приятели като с доктори и ги посреща така, че им затваря устата. Знаех всичко това много време преди да ми го кажеш и преди тебе съм била неведнъж чудесно нахоквана… Бих желала да не го обичам, защото непрестанно се измъчвам, като го виждам из крив път, без да иска да го признае. Но трябва да обичаме приятелите си докрай, каквото и да правят, и аз не мога да си взема обратно обичта, щом веднъж съм я дала… Винаги ще има недоволни за тази моя привързаност, и при все че не смеят да го проявяват открито, виждам често укор по лицето на хора, които ме принуждават по този начин да го защищавам… Стефан ще ми бъде всякога скъп, колкото и да е нещастен. Той е вече нещастен, а колкото по-нещастен става, толкова по-малко съчувствие ще буди; такъв е общественият ред. Аз поне ще се старая да облекча, доколкото е по силите ми, тези злочестини. Ще бъда с него, когато всички други биха му обърнали гръб… Човек не допуска никакви действителни грешки у хора, които обича.

През есента на 1827 година Стефан се връща у дома си, когато Казимир отсъствува. Той носи в родния Бери парижка атмосфера и най-нови идеи. Аврора го вижда често и пише на мъжа си с чисто женско изкуство да казва истината, като я скрива зад булото на незначителността.

Аврора до Казимир, Ноан, 17 октомври 1827:

След заминаването ти, мили, почти не съм останала сама. Виждам Стефан, брат му Жул Неро, Дютей, Шарл и Урсула; научила от Стефан (който заминава за Ла Марш), че съм болна, тя дойде днес да се грижи за мене. Имам много силна треска…

19 октомври 1827:

Чувствувам се много по-добре. Още не се храня, но спя добре и ще се оправя. Страхувам се да не се разболея, но виждам, че това неразположение се дължи на датата… Умирам за сън и ще си легна рано… Забравих да ти дам една гета за образец. Ако Стефан се върне навреме, ще ти я изпратя по него. Но къде ли е и какво ли прави? Само бог знае. Той смята, че е несправедливо да го питаш какво мисли. Видях го тази седмица, както ти писах; замина отново за Гере с брат си… Ще ходят на лов… Много съм тъжна, нещастна, просто съм загубена без тебе. Но ти се чувствувай свободен, бъди щастлив и ме обичай. Никой няма да ти се отплати за това по-добре от мене. Пиши ми кога ще се завърнеш, ако искаш да ти изпратя кола в Шатору…

Писмото е сърдечно: но щом Казимир се завръща в Ноан, тя заминава за Париж с Жул дьо Грансан и се среща със Стефан.

Аврора до Казимир, Париж, 8 декември 1827:

Тази сутрин закусих у майка си. Иполит й казал, че съм пристигнала завчера. Много й се искаше да ми се разсърди. Но след като й доказах, че през цялото време съм си почивала, без да мърдам, се укроти и се държа колкото е възможно по-мило… Иполит доведе Стефан и го представи под истинското му име; тя го прие добре въпреки глупостите, които й бяха разправяли… Сигурно ще бъда принудена да прекарам тук и цялата идуща седмица, но към края на седмицата ще замина, каквото и да стане. Стефан каза, че ще се завърне заедно с нас, обаче аз не разчитам много на това, като имам предвид колко често си мени решенията…

Глупостите са клюките за връзката между Стефан и Аврора, връзка, в която никой не се съмнява по това време. Аврора пътува с него, придружава го из Бери, отива подир него в Париж, а потомците на Стефан откриват, че двамата влюбени са си разменяли пламенни писма. Изпращаните от Аврора до Казимир са изпълнени с малко прекалената нежност на жените, които чувствуват, че са прегрешили. На 13 декември тя моли Казимир да не идва да я вземе от Париж; Стефан обещал да я придружи до Бери. Отишла е в Париж под предлог да се посъветва с лекари; посещава най-големите знаменитости и всички я намират съвършено здрава.