Андре Мороа - Жорж Санд

В Ноан той взема от библиотеката „Мислите“ на Паскал и се опитва честно да ги прочете, както го увещава жена му: „Съжалявам, че от леност не съм прочел тази книга, която възвисява душата и ви учи да мислите и да разсъждавате…“ Във всяко писмо до Гийери той повтаря уверения в голямата си любов. Успехите и победите на Аврора го карат да мисли, че тя го превъзхожда. В Бордо мнението за нея го изненадва и същевременно го кара да изпитва гордост: „Ти се радваш тук на блестящо име: всички говорят само за твоя изключителен ум… Можеш да си представиш колко се гордея… Надувам се, както предполагаш…“ Възнамерява да се върне с книги, с английски речник: „Отказвам се от лова; няма да излизам вече сам; ще бъда постоянно с тебе…“ Злото е, че в съпружеския живот добрите решения идват почти всякога след събития, които ги правят излишни.

Казимир не е „измамен“, но е загубил уважението на жена си. Неговите жалки, нежни, трогателни, простовати писма се сравняват с насмешка с лиричните излияния на Орелиен. В Гийери Аврора се отнася към него мило, но високомерно. Един ден, на трапезата, след една малко безсолна шега на съпруга си, тя се навежда към него и му казва полугласно, но така, че да я чуят: „Колко си глупав, мили Казимир! Но и такъв те обичам!“ Най-голямата вина в брака не е изневярата, а пренебрежението.

Ролите са се разменили. Докато Казимир става мрачен и замислен, Аврора си възвръща щастието и здравето. Отвратена чрез своя брачен живот от „естествената, цялостна любов“, тя се надява да намери спасение в дълбока, платонична любов, но като се страхува, че тази дума може да изплаши всеки мъж, поддържа у Орелиен убеждението, че става дума само за спокойно и свято приятелство. Тя му се отдава само в своите мечти. „Аз се усамотявах в моята тайна, егоистична радост; отказвах да споделя с обекта на моята странна любов изтънчените наслади на мисълта си…“ Когато доверчивият съпруг се съгласява (още през февруари 1826 година) да я заведе в Бордо, тя се среща отново с Орелиен. И сигурно е била очарователна, защото задълго го завладява. „Обичах сладострастните мъчения на тази тайна борба.“ Гледката на желанието е за нея толкова приятно, колкото обладанието е противно. Тя чувствува своята власт над любимия, знае, че с един поглед, с едно ръкостискане може „да разтупти сърцето му“.

И ето че тъкмо по това време, когато е така ухажвана в Бордо, Казимир влиза един ден пребледнял у Зое Льороа и казва: „Починал е“. Аврора мисли, че става дума за сина й и пада на колене. „Не, умрял е свекър ви!“ — извиква Зое. „Майчините чувства са жестоки; в първия миг страшно се зарадвах; но то бе само за миг. Аз обичах истински стария татко и горчиво се разплаках…“ Младото семейство заминава веднага за Гийери. Полковникът е умрял от внезапно усложнение на подаграта му. Снахата прегръща горещо свекървата; свекървата е студена като лед. Баронеса Дюдеван умее да се държи, но е лишена от чар и нежност. Тя си е осигурила по завещание цялото богатство на барона, нещо напълно законно. Казимир е извънбрачно дете; макар че е много богата, мащехата не отделя на заварения син нищо от наследството на бащата. Не остава друго, освен да се отделят от „тази безплодна и горчива съдба“. Казимир и Аврора заминават за Ноан, решени въпреки досегашните неуспехи да се настанят окончателно там. Икономиката диктува политиката, дори в областта на чувствата.

Аврора до Карон:

Много големи скъперници сме тази година. Строим хамбари, които ни разоряват, а не забогатяхме от наследство…

Ноан: малък селски площад, засенчен от столетни брястове; двор, засаден с акации и люляци; алеи, посипани с пясък; беседки, обградени с габър; голяма стая в приземния етаж; птича песен; божествени ухания.

Аврора Дюдеван до Зое Льороа:

Истинска наслада е да си отново под свой покрив, сред свои хора, свои животни и свои мебели. Всичко това ти е мило… Този кът ми припомня целия ми живот. Всяко дърво, всеки камък ми пресъздава една глава от моето съществуване. Разбирате, мила приятелко, че дишам с удоволствие въздух, който ми беше необходим…

С удоволствие ли? Може би. Сигурно се радва да види отново своите стари прислужници, да бъде както някога аптекар и лекар на селяните, да приготвя помади и сиропи, да слага синапизми и да пуска кръв, да играе в градината с момченцето си, което не може да изрече името Орор 34 34 Орор — френско произношение на Аврора. — Б.пр. и я нарича „мамо Оло“, да слуша в лунни нощи „жабките, които имат само по един тон в гласа си, но всяка го издава посвоему, когато се събират нощем край някоя ливада да изпеят серенада на луната“.