Андре Мороа - Жорж Санд

Не трябва, както казваш, човек да изостави всичко, нито да остави в ръцете на една твърде съмнителна и не особено уважавана личност двадесет или петнадесет хиляди франка, които са същински пробив за състояние като нашето. Твоето нетърпение и обезсърчение не показват здрав разум. Когато човек сбърка, няма да поправи грешката, като ругае, въздиша или се укорява и с това пакости и на своето здраве и спокойствие, и на това на близките си. Човек трябва да има воля; да постави на мястото им лицемерите; да не приема поканите им за обеди (две са вече предостатъчни); да не дружи с този, когото не уважава…

Не зная докъде е стигнал въпросът за мелницата, но струва ми се, че и той куца… Не можеш ли да започнеш някаква сделка, без да си навлечеш куп неприятности? Не ти върви при покупки; престани тогава с тях. По-разумно ще действуваме, когато обсъждаме нещата заедно край огъня, отколкото всеки посвоему. Дютей, който разбира от сделки, и Иполит (когото ти дълго време смяташе за луд, макар че той има може би в това отношение повече разум и от двама ни), ще ни помогнат да направим план за домашните разходи… Ще правиш, каквото искаш в имението, ще купуваш всяка година, ако желаеш и ако можеш, по някоя педя земя. Но трябва да те предупредя, всички в нашия край казват, че ти умееш да купуваш всякога по-скъпо от другите хора…

Аврора отдавна вече не споделя стаята на съпруга си. Настанила е двете си деца в приземния етаж, в жълтата стая на мадам Дюпен Дьо Франкьой; а сама заема съседния будоар, гдето се чувствува в пълна сигурност, защото там се влиза само през стаята на децата. Спи на походно легло, а за бюро й служи една подвижна дъска от ламперията. Стаичката е пълна с книги, хербариуми, пеперуди и камъчета. Тук пише, мечтае, размишлява. Недоволна от живота, тя се възмездява, както може, като нахвърля планове за романи. И сега, както в монастира, търси пряк път за общение с бога. Но не отдава особено значение на външния култ, на религиозните обреди.

„В Ноан, както и в монастира, аз бях погълната от пламенно или тъжно, но винаги дълбоко желание да изуча отношенията, които могат, които трябва да съществуват между отделната и всемирната душа, наричана от нас бог. Тъй като аз не принадлежах към света нито с постъпките, нито с намеренията си; тъй като моята съзерцателна природа се изплъзваше напълно от влиянието му; тъй като, с една дума, можех и желаех да постъпвам само според един по-висш закон от обичаите и общественото мнение, за мене беше много важно да намеря в бога разрешение за загадката на моя живот, познание за истинските ми задължения, потвърждение на най-съкровените ми чувства…“

Лицемерие ли? Животът й доказва тъкмо обратното. Тя не се разделя никога от своя бог. Само че, както всяко човешко същество, за да живее, има нужда да е в съгласие със себе си, тя заличава от съзнанието си мисълта, че прелюбодеянието е смъртен грях. И започва да мисли като майка си: „Това няма особено значение, щом любовта е искрена“. Трябва да се съжалява, че Орелиен се е появил много рано в живота й, по време, когато тя още не е готова да „направи скока“. Той би бил може би за нея мечтаният романтичен любовник. Аврора отива няколко пъти в Бордо и вижда пак своя приятел, но го намира „остарял и погрознял“. Никакво обяснение за миналото; кореспонденцията помежду им продължава още някое време.

Морис расте. Като добра последователка на Русо, Аврора започва да се грижи за възпитанието на своя „Емил“. Дюри-Дюфрен, депутатът, за чието избиране семейство Дюдеван се е борило храбро в Ла Шатр, разказва при едно пътуване на Шатирон, че едно от децата на генерал граф Бертран се научило по някаква нова метода да чете само с няколко урока. Тя иска по-точни сведения.

Аврора Дюдеван до Дюри-Дюфрен, 4 август 1829:

Ще ми простите ли, господине, че навлизам в такива подробности и ви досаждам — на вас, чието време е толкова ценно? Успокоява ме само това, че не ще погледнете може би на искания съвет само като на голяма услуга към една майка, но и като на възможност да се разшири подобрението на първоначалното образование. Вашето сърце и вашият живот са били всякога посветени на доброто на вашите съграждани и това обстоятелство ми вдъхва увереност да се обърна към вас и да предпочета вашето мнение пред всяко друго.

Депутатът съобщава името на възпитателя в семейство Бертран; това е Жул Букоаран. Мадам Дюдеван му пише и през септември 1829 го взема за учител на сина си; но опитът трае само три месеца.