Андре Мороа - Жорж Санд

Казимир до Аврора:

Току-що ставам и първата ми мисъл е за моята миличка… Довиждане, ангелче; притискам те до сърцето си и те целувам милион пъти по хубавите бузки, в награда за сълзите от обожаваните ти очи…

Много строго ме мъмриш, любов моя, загдето не ти писах от Париж. Но нямам нито миг свободен, както ти писах от Шатору. Много съм трогнат, че така скърбиш за мене. Вярвай, съвсем искрено споделям тази скръб и като се върна, ще бъда много мил, за да те наградя за мъката ти, да, мило ангелче… А защо, мило ангелче, не се развличаш?… Аз броя миговете, които прекарвам далече от тебе. Довиждане, любов моя. Притискам те до сърцето си, и мъничкия също.

Вечерно време в Ноан двамата Казимировци играят на пикет, а печалбите се събират, за да си купят гъши пастет от Шеве. Или Аврора поръчва на Карон „четири кутийки коралов прах за зъби, едно шишенце розово масло, бутилка ром за Казимир, два аршина широк левантин 31 31 Левантин (фр.) — едноцветен копринен плат. — Б.пр. , за да си ушия престилка без шев, няколко буркана кайсии в ракия…“ и китара.

Обичаен живот, бихте казали, на млади земевладелци. Но през пролетта на 1824 година една сутрин на закуска Аврора „неочаквано се разплаква безутешно“. Казимир се разсърдва; никаква неприятност не може да обясни този изблик от отчаяние. Аврора иска извинение, признава, че изпада често в лошо настроение и навярно е душевно разстроена. Сигурно, казва Казимир, я угнетява къщата, изпълнена още със спомени за баба й. Пък и на него не му е много приятно тук. И уговарят със своите приятели да прекарат известно време в Плеси, при условие че ще си плащат за престоя.

Сред това младо, жизнерадостно общество, гдето дават представления, гдето има много девойки, Аврора си възвръща веселостта. Тя блести и Казимир дори започва да ревнува, че мъжете се възхищават от съпругата му. Трябва да признаем, че въпреки непорочността си Аврора е кокетка по природа. Хубавите й очи, дарбата й да внася оживление завъртяват много глави. Обезпокоеният съпруг става рязък. Един ден, когато тя хвърля като палаво дете шепа пясък, от който няколко зрънца падат в чашите с кафе, той й заповядва да престане; тя не му обръща внимание и хвърля нова шепа; това публично пренебрегване на съпружеската власт го засяга дълбоко. И той я плясва лекичко. В момента случката не й прави особено впечатление. Когато съпругът й заминава да провери как вървят работите в Ноан, тя му пише все така нежно.

Аврора до Казимир, 1 август 1824:

Колко тъжно, любими ангеле, че трябва да ти пиша, вместо да разговаряме; че не си при мене и че днес е едва първият ден. Колко дълъг ми се струва той, колко самотна се чувствувам! Надявам се, че няма да ме оставяш често, защото ми е тежко и никога не ще свикна да оставам без тебе. Не зная какво ще правя довечера, толкова съм уморена и замаяна от плач. Но не се тревожи много, мили; ще направя всичко възможно да не се разболеем нито аз, нито малкият. Такива дни не бива често да се повтарят! А не мога да сдържа сълзите си, като си припомня заминаването ти… Господи, как бих искала да е вече събота, когато ще се върнеш!… Довиждане, любов моя, скъпи мой. Ще си легна и ще плача сама в леглото…

Плеси, четвъртък, 19 август 1824:

Бебето ме събуди, като няма кой да пази съня ми… Когато се върнеш, ще спя като пън в обятията ти. Син ти не знае какво върши… Никога не ми е било толкова мъчно, когато те няма, и никога не съм изпитвала по-голямо нетърпение и нужда да бъда отново с тебе, в обятията ти. Бих искала да се върнеш за бала на празника свети Людовик, за който съм се приготвила великолепно, като си уших рокля от плата, изпратен от Карон. Но мисля, че ако тръгнеш в понеделник, ще пристигнеш в сряда много уморен и без настроение да отидеш на бал. Може би за тебе ще бъде по-добре да тръгнеш от Ноан във вторник. Размисли, мили… Сбогом, скъпи ангеле, любов моя, живот мой. Обичам те, обожавам те, целувам те от все сърце, притискам те хиляди пъти в обятията си…

Юни 1825: единадесет часа вечерта:

В леглото съм, но без тебе… Миналата нощ ми беше студено, почти се поболях. С нетърпение очаквам петъка…

Не трябва да приемаме буквално всичко, което се пише. С този тон мадам Дюдеван иска да поласкае своя владетел и господар. В действителност и двамата се страхуват вече да се озоват насаме в Ноан. Но не го признават и по мълчаливо взаимно съгласие отбягват обясненията. Тя се старае да гледа с очите на съпруга си и се насилва да постигне това. Последицата е недоволство от себе си и от всичко. Къде да живеят? В Париж ли? Доходите няма да им стигат. Наемат си малка къща в Ормесон. Този тъжен пейзаж с градини и големи дървета е особено красив. Аврора се чувствува много добре тук и напуска със съжаление този самотен кът, след едно спречкване между Казимир и градинаря. Но тъй като тъгата се връща отново, угнетителна, неоправдана, тя отива да види някогашния си изповедник, абат дьо Премор.