Андре Мороа - Жорж Санд

Когато наближава време да се освободи, тя заминава със съпруга си за Париж, гдето се настанява в мебелирано жилище, в хотел „Флоренция“ на улица „Ньов де Матюрен“. Там на 30 юни 1823 година се ражда без усложнения Морис Дюдеван, едро, пъргаво бебе. Дешартр, решил вече да се оттегли, идва да види новороденото. Студен и важен, той го развива и разглежда от глава до пети, „за да види дали всичко е в ред“. След това се сбогува по обичая си с престорена студенина. До безумие влюбена в сина си, Аврора решава сама да го кърми. София-Виктория одобрява намерението.

Госпожа Морис Дюпен до госпожа Дюдеван: „Искаш значи да го кърмиш. Много добре; това е естествено и ти прави чест…“ Но майката е недоволна от зетя, който се страхува от влиянието на тази дръзка безнравствена жена и отдалечава от нея дъщеря й: „Защо ме държи настрана? Ако не бях родила майката, той нямаше да има сега син…“

Тъй като след оттеглянето на Дешартр Казимир ще трябва да поеме управлението на Ноан, младото семейство се връща да прекара есента и зимата там. Новият господар, като всички нови господари, променя всичко. Сега има повече ред, по-малко злоупотреби от страна на прислугата, алеите са по-добре оплевени и поддържани. Казимир продава старите коне и разстрелва старите кучета. „Ноан е по-уреден, но е обърнат с главата надолу.“ Тези преобразования вдъхват необяснима тъга на наследницата на имението. Тя не намира вече в този добре почистен парк „тъмните запуснати кътчета, гдето се бе разхождала като девойка“. Чувствува се господарка на Ноан, затова й е тежко, че никой не я пита нищо. Нима се е отървала от родителските ограничения, за да стане робиня на съпруга си? Тя разбира, че законът е суров към жените. И най-незначителната тяхна постъпка изисква одобрение от съпруга. Прелюбодеянието на жената се наказва със затвор; прелюбодеянието на мъжа се позволява. Като девойка, Аврора очаква от брака сигурност и покой, каквито дава вярата. А нецензурните приказки на Казимир и неговите приятели, собственици на съседни имения, й доказват съвсем ясно, че подобна мистична любов им е непозната.

След като се съвзема от своето униние, тя се връща с радост към книгите си.

Аврора Дюдеван до Емилия дьо Вим:

Живея все така самотно, ако човек може да се смята сам, когато живее със съпруг, когото обожава. Докато той е на лов, аз работя, играя с малкия Морис или чета. Препрочитам „Есетата“ на Монтен, моя любим автор… Милият Казимир е необикновено деен. Едва мога да го накарам вечер да отдели по час-два за четене. Но четох някъде, че за съвършена любов са потребни еднакви принципи и различни вкусове…

Ако различните вкусове са залог за щастие, Аврора би трябвало да бъде много щастлива. Тя се опитва да даде книги на съпруга си; но той скучае с тях, задремва и ги изпуска от ръцете си. Ако му заговори за поезия, за нравствени въпроси, той не знае нито един от авторите, за които става дума, и я нарича романтична глупачка. Когато му описва своите религиозни вълнения, трепети и изблици, вдига рамене и заявява, че такъв захлас е „естествена последица на раздразнителен характер, повлиян от случай на склонност към нервничене“. Тя се опитва да пробуди у него интерес към музиката; но звукът на пианото го прогонва. Интересуват го само ловните хайки, гуляите и местната политика.

Понякога чувственото удоволствие споява бракове, необясними нито за разума, нито за сърцето. „Давам им нощи, които ги примиряват с дните.“ Но и тук разочарованието е дълбоко. Книгите са подготвили Аврора за сантиментална любов; физическата любов я изненадва, но не я задоволява. За жената насладата се командува от въображението. Тя има нужда, особено при своя пръв опит, да чувствува, че я обичат и да се възхищава от своя партньор. Мъж от типа на Казимир, чувствен егоист, очаква, че кротката домакиня от дневните часове ще се превърне изведнъж през нощта в пламенна любовница. Това не може да стане и не става. „Бракът е приятен само преди женитбата“ — казва тя. Казимир на свой ред я намира много студена: „Ти отблъскваш ласките ми — казва той — и струва ми се, че си просто без чувства…“

Тези разпри не траят дълго. Аврора продължава да хвали положителните качества на своя съпруг. Той е честен, способен да обича, отличен баща. Те са добри другари и подписват заедно писмата си: „двамата Казимировци“. Когато Дюдеван пътува, а тя не може да го придружава, той й пише нежни писма. Отдалеко чувственият съпруг се превръща отново в писмата си в безплътен любим, за какъвто е мечтала доскоро девойката.