Андре Мороа - Жорж Санд

Но сметката е била направена, без да се вземе предвид буйният нрав на София-Виктория, която тръгва за Ноан със сестра си, леля Люси Марешал, още щом научава за смъртта на свекървата, Ноан е станал отново достъпен за нея! Аврора я посреща с обич, ласките на първо време нямат край. После лошите спомени вземат връх и госпожа Морис Дюпен излива омразата си към мъртвата. Тя просто съкрушава дъщеря си със своите непристойни нападки, но решена да се държи смирено, Аврора отговаря на този порой само със спокойствие и почит. „Не постъпваш правилно — казва лелята. — И ти трябва да крещиш, да вилнееш като нея.“ Разбиранията на Аврора не й позволяват това. Когато отварят завещанието, яростта на застаряващата фурия вече няма граници. Тя заявява, че е естествена и законна настойница на дъщеря си и никога няма да се откаже от това право.

Аврора се покорява, без да продума. Не изпитва вече някогашната любов към майка си: толкова злоба я отвращава, но се покорява по дълг. Надява се може би, че София-Виктория ще я изпрати отново в английския монастир или ще я остави в Ноан; обаче майката я отвежда в Париж. Преди да замине, Аврора дава на Дешартр разписка, че е напълно отчетен за управлението на Ноан, при все че нещастният „велик мъж“ е бил много лош управител и не е събрал осемнадесет хиляди франка наеми за наети земи. Аврора се заклева, че ги е получила, за най-голямо възмущение на своята майка и настойница и с надежда, че бог ще й прости тази лъжа.

В Париж семейство дьо Вилньов я изоставя. Като смятат, че „авантюристката“ не е от тяхното общество, те не желаят нито да търпят оскърбленията й, нито да споделят с нея настойничеството над Аврора. Тяхното безразличие разплаква девойката, която ги е обикнала. Но може ли тя да „потъпче синовната почит“ и да даде повод на хората да мислят, че признава „кастите и неравенството по рождение“? Това великодушно поведение я предава напълно в тиранията на майката. А София-Виктория, навлязла в критична възраст, е налудничава, прекалено мнителна и избухлива. Тя не може да се примири със старостта и търси бурни преживявания. Заклева се, че ще „сломи прикритостта“ на дъщеря си, грабва от ръцете й книгите, упреква я, че е порочна и безпътна. Когато е в добро настроение, си възвръща своя чар, но такива мигове на просветление са редки. „Вярно е — казва в такива минути тя, — че вбесявам всички, щом пожелая… Но не мога да постъпвам иначе. Главата ми работи много.“

През пролетта на 1822 тя се озлобява до умопобъркване. Иска да омъжи Аврора за човек, когото девойката не иска да види.

Дневник на Аврора:

Запазих докрай хладнокръвие и превъзходство. Лицето ми посърна, здравето ми се разстрои… Но волята ми остана твърда като желязна стена… Отдавна вече ме заплашват, че ще ми отнемат свободата. Задоволявах се да отговарям: „Няма да бъдете толкова жестока!“ Опитаха се да ме сплашат, като ме заведоха до вратата на затвора… Монахините дойдоха да отворят желязната врата и след като минахме през тесните и мрачни монастирски коридори, отвориха вратата на килия, която мога да сравня с тази от „Монастира“ на Гресе 29 29 Гресе (Жан-Батист) — френски поет и драматург (1709–1777). — Б.пр. :

„Искахте да отидете в монастир — ми казаха тогава. — Надявахте се, че като се върнете там, гдето са ви възпитали и гдето сте получили лошите си привички, ще се радвате на по-голяма свобода. Много добре знаем, че биха ви приели. Биха затворили очи пред всичките ви недостатъци, оправдали всичките ви постъпки, прикрили поведението ви. Тук ще бъдете много по-добре. Общежитието е предупредено за вас и ще съумее да се пази от хубавите ви приказки. Пригответе се да прекарате в тази килия останалите три и половина години до пълнолетието ви. Не се надявайте да искате помощ от закона. Никой няма да чуе оплакванията ви; нито вашите защитници, нито вие самата ще узнаете името и мястото на затвора си…“

После, било че се укориха за тази деспотична постъпка, било че се уплашиха от възмездието на закона, било че просто са искали само да ме сплашат, се отказаха от това намерение…

Какъв урок за наивната девойка, която се е смятала така силна и властна по времето, когато господарува в Ноан! Тя открива, че една малолетна е буквално робиня. Разболява се; свиван от потискания гняв, стомахът й отказва да приема храна; и тя се надява да умре от недохранване. За щастие тази борба дотяга на София-Виктория. През април 1822 година тя отвежда за няколко дни Аврора у бившия полковник от стрелкови полк Джеймс Рьотие дю Плеси, някогашен другар по оръжие на Морис Дюпен.