Андре Мороа - Жорж Санд

Въпреки това мнителната София-Виктория не пропуска този удобен случай да прояви властта си. Очарована е от красивото лице, изисканата външност и добротата на стария полковник. „Съгласих се — казва тя на дъщеря си, — но не окончателно. Още не зная дали харесвам сина. Не е хубав. А бих предпочела да вървя под ръка с красив зет.“ След петнадесет дни тя пристига неочаквано в Плеси. Научила, че Казимир е авантюрист и бил някога келнер в кафене! Кой й е разправял подобни глупости? Аврора предполага, че майка й ги е сънувала. След това майката настоява за отделно владение на имотите, което Аврора намира оскърбително за Казимир. Въпросът за женитбата отново се разисква, решава и пак се отменя. Така върви до края на лятото. Госпожа Дюпен не се примирява с носа на Казимир и непрестанно хули пред дъщеря си бъдещия й съпруг. Най-после, на 10 септември 1822 година, ги венчават и младите съпрузи заминават за Ноан, гдето Дешартр ги посреща с радост.

Странно преживяване е да се намери отново в Ноан и да споделя с мъж голямото легло на мадам Дюпен дьо Франкьой, напомнящо погребална колесница с кичури пера в четирите ъгли. Но Аврора иска да намери щастие в брака. „Бях невинна тогава“ — ще каже по-късно тя. Да, невинна е още и при това пропита от монастирски морал.

Аврора Дюдеван до Емилия дьо Вим:

Струва ми се, че след женитбата един от двамата съпрузи трябва напълно да се отрече от себе си, да се откаже не само от волята, но и от мненията си; да реши, че ще гледа на всичко през очите на другия, да обича това, което той обича, и така нататък… Какво мъчение, какъв горчив живот, ако си свързан с човек, когото ненавиждаш!… И какъв източник за неизчерпаемо щастие, когато се подчиняваш на човек, когото обичаш! Всяко отречение е ново удоволствие; правиш жертва едновременно пред бога и пред съпружеската любов, изпълняваш дълга и твориш щастието си… Трябва да обичаш, много да обичаш съпруга си, за да стигнеш дотам, за да можеш да продължиш до безкрайност медения месец. И аз, преди да се привържа към Казимир, имах като тебе жалка представа за брака и ако я промених, това се отнася само до моя случай…

Напълно искрена ли е? Признава ли някога една млада жена разочарованието си пред своя неомъжена приятелка? Всъщност Аврора сама още не съзнава ясно чувствата си. Омъжена през септември, още в началото на октомври тя разбира, че е бременна, и изпада в блаженото отпускане, присъщо на нормалните бременности. Всеки мъж, ако не е чудовище, става от гордост много внимателен и добър към жената, която очаква дете от него. През зимата 1822–1823 Казимир е необикновено грижлив. На Карон, негов пълномощник в Париж, той прави постоянно поръчки за Аврора. Тя иска да има песните на Беранже: „Не забравяйте да изпълните тази поръчка, защото тя е желание на бременна жена, и тежко ви, ако жена ми не остане доволна…“ Иска бонбони: „Тя има невероятен апетит и ако не задоволите лакомията й, би могла да се нахвърли на вас, затова ви съветвам да ви захаросат като китра…“

Духовитостта на господин Дюдеван е, както се вижда, груба и просташка. Жена му не се оплаква от нея. Волнодумството й е неприятно; но грубите шеги я разсмиват. Отпаднала от бременността, тя изоставя без съжаление четенето и умствените занимания. Навън вали сняг. Казимир е страстен ловец и прекарва по цели дни из полето и горите. Аврора мечтае, следи с трепет първите движения на детето, шие пеленки и дрешки за него. Никога не е кроила и шила. Сега се заема с увлечение за това занимание, изненадана, че то е толкова лесно и че може да вложи „толкова изкуство и изобретателност“ в кроежа. Шевът ще я привлича непобедимо през целия й живот и ще успокоява душевните й вълнения.

Старият Дешартр, в сиво-синкав фрак със златни копчета, живее при младото семейство. Казимир го оставя много любезно да управлява Ноан, но чака с нетърпение времето, когато „великият човек“ ще пожелае да се оттегли. Под управлението на стария възпитател имението не дава особени приходи и доходът на младото домакинство не надхвърля петнадесет хиляди франка. От тях Аврора желае да дава по три хиляди франка годишно на майка си и пенсии на някои стари прислужници. Това, което остава, им позволява да водят твърде скромен живот. И все пак зимата минава, „без да я усетят“, с изключение на шестте седмици, които Аврора трябва да прекара в пълна неподвижност на легло, по предписание на Дешартр. Това й се случва за пръв път. Покриват леглото й със зелена покривка; в ъглите поставят клони от ела и тя живее в тази горичка, заобиколена от кадънки, червеношийки и врабчета. Внучката на птицепродавеца се чувствува прекрасно в това поетично общество.