Андре Мороа - Жорж Санд

Джеймс и Анжела Рьотие дю Плеси (на четиридесет и двадесет и седем години) живеят недалеко от Мельон, в имението дю Плеси. И двамата са добри и откровени. Те отглеждат пет деца в един парк, където Аврора, която не може да живее без зеленина и цветя, намира ако не поезията на Ноан, то поне прекрасна растителност и хора, заети с полски труд. Само след един ден София-Виктория започва да скучае и решава да заминат. Тя сменя местожителството като цвета на косата си. Забеляза, че Аврора е огорчена от завръщането в Париж, мадам дю Плеси й предлага да остане една седмица. Майката се съгласява, може би с тайната мисъл да компрометира непокорната си дъщеря; видяла е, че в Плеси идват много офицери и животът изглежда доста волен.

Съпрузите дю Плеси обикват Аврора; тя става приятелка на децата им и радост за тях; а майката като че напълно я забравя. Домакините я задържат няколко месеца, обличат я (защото е останала без дрехи) и се отнасят с нея като със своя дъщеря. Тя обожава своя „татко Джеймс“ и „мама Анджил“. Полският въздух й възстановява апетита. Като гледа щастливото семейство, Аврора се примирява постепенно с мисълта за женитба. Но има и друго основание да изпитва нужда от покровител. В Плеси живеят, както казахме, много младежи, главно военни, пред които майка й не пропуска да я опише като „своенравна, непоследователна девойка, за да не кажа нещо повече“. И тези хора започват да се държат с досадно нахалство към нея. „Мадам Анджил, добра и великодушна, не е достатъчно разсъдлива, за да ме предпази от окръжаващите ме опасности…“ Самата Аврора, подвижна, лекомислена, палава, изглежда че насърчава ухажванията, които всъщност я дразнят.

Тя размишлява тъжно за мъчното положение на жена, незащитена от мъж, когато една вечер в Париж, докато яде сладолед със семейство дю Плеси на терасата в кафе „Тортони“, Анжел казва на съпруга си: „Я виж: Казимир!“ Слаб елегантен младеж с весело лице и военна походка идва да им стисне ръка и да отговори на настойчивите въпроси за здравето на баща му, полковник барон Дюдеван, обичан и уважаван от семейство дю Плеси. Младежът запитва тихо коя е девойката и си припомня, че баща му е бил приятел с полковник Дюпен. Аврора също се интересува кой е младежът. Оказва се, че е признат извънбрачен син на един барон от времето на империята и слугинята Августина Суле. Семейството му, притежава седемдесет-осемдесет хиляди франка годишен доход и имение в Гаскон, в Гийери. След няколко дни Казимир Дюдеван идва в дю Плеси и започва да играе другарски с децата. Той проявява особено интерес към положението на Аврора и й дава полезни съвети.

„Ти беше този добър, честен, безкористен покровител, който не ми говореше за любов, не мислеше за богатството ми, а се опита с мъдри съвети да ми посочи какви беди ме заплашват. Аз ти бях благодарна за това приятелство; скоро започнах да гледам на тебе като на брат; разхождах се, прекарвах с тебе по цели часове; играехме заедно като деца и нито веднъж мисъл за любов или брак не смути невинните ни отношения. По това време именно писах на брат си: «Тук имам един другар, когото много обичам, с когото скачам и се смея както с тебе». Знаеш как нашите общи приятели ни внушиха мисълта да се оженим. Между предлаганите кандидати П… ми беше непоносим, С… противен, мнозина други бяха по-богати от тебе. Ти беше добър, а това, според мене, беше единственото истинско достойнство. Като те виждах всеки ден, аз все повече и повече те опознах; оцених всичките ти добри качества и никой не те обича сега по-нежно от мене…“

Тя е искрена. В зеления си бележник записва: „Нечувано щастие“ и „неизразима радост“. Приятно е да има най-после един сигурен приятел. Тя не го намира красив: носът на Казимир е малко дълъг; но с удоволствие прекарва по цели часове с него. Като всяка девойка, която се чувствува самотна и беззащитна, тя се увлича „в огледалото на мъжествеността“. Този нов кандидат й се харесва особено с това, че иска ръката й направо от самата нея, преди да направи официално предложение на родителите. Освен това тя е сигурна, че Казимир не се жени за парите й. Той ще бъде един ден по-богат от нея. Всъщност финансовото му положение не е толкова просто. Единствен син, но извънбрачно дете, Казимир няма право да наследи баща си. Баща му е направил само едно дарение от шестдесет хиляди франка и завещава всичките имоти на съпругата си, баронеса Дюдеван, при условие тя да предаде на Казимир семейното богатство. Докато се ожени, Казимир Дюдеван има все пак право да живее в бащиния дом; след брака си ще трябва да се примири с по-скромно съществуване в Ноан. Не могат следователно да го обвинят, че се жени за Аврора от материален интерес.