Андре Мороа - Жорж Санд

Този така верен самоанализ би изненадал враговете на Жорж Санд, които са виждали в нея жена, до полуда влюбена в тялото си. А всичко казано е вярно. Тя се отдава отначало от милосърдие; по-късно, както казва сама, „защото вече няма нравствен авторитет да налага приятелство“; още по-късно по навик и от нужда да не е сама. Епохата налага поведението. Аврора Дюдеван е била млада по време, когато цяло поколение хора на изкуството желае да обича, да чувствува не като обикновените буржоа. „Ние губехме почва всеки миг, но пренебрегвахме брега, искахме да плуваме в открито море, над бездни. Далеко от тълпите, от бреговете, все по-далеко! Колцина загинаха телом и духом? Тези, които се мъчеха, които не искаха да се удавят, и се бореха, биваха изхвърляни на брега, стъпваха на нозе и чрез допира със земята, главно с подкрепата на смислени и смирени хора, ставаха като тях. Колко пъти съм се опомняла между селяните? Колко пъти Ноан ме е лекувал и спасявал от Париж?…“ И заключава: „Голямата ни грешка беше, че смесвахме плътта със сантименталните вълнения“.

Към това време Александър Дюма-син при едно къпане със Санд в Шер я пита насмешливо: „А какво мислите за Лелия? — Лелия ли? — отговаря Жорж, продължавайки да плува. — Не ми говорете за нея. Исках да я препрочета преди някое време и не можах да стигна до края на първия том.“ После добавя: „Все едно! Бях искрена, когато я писах!…“ Но кой би казал, че Лелия ще завърши живота си в замъка на своята баба, като пише приказки за внуците си?

Друг ден, след като е обяснила за стотен път на Жулиета, че Мюсе е бил „най-доброто дело в живота й“, и тя не е имала „друга мисъл, освен да го спаси от самия него“, Жорж моли своята „избрана дъщеря“, ако я обвиняват някога пред нея в невярност, да отговори така: „Ако е загубила правото да я съдят като жена, Жорж Санд има правото да бъде съдена като мъж и в любовта е била по-вярна от всички вас. Никого не е мамила, никога не е поддържала две любовни връзки едновременно! Истинската й вина е, че в живот, при който изкуството заема най-голямо място, е предпочитала хората на изкуството и морала на мъжете пред този на жените. — И бързам да ви се изповядвам, Жулиета, че за една жена е принизяване да се откаже да е жена. Запомнете добре това, защото и вие живеете обкръжена от мъже, както бях аз; обичана и сигурно обожавана от мнозина между тях, от първите във вашето време; запомнете добре: когато мъжът стои по-високо, той е желан приятел за една изключителна жена; за всички жени е еднакъв любовник, а може би дори най-съвършен по отношение на най-недостойната и глупавата. Аз познавам — уви! — много добре любовта в единствено и множествено число. Ако би трябвало да започна отново живота си, бих била целомъдрена!“

Жулиета и дъщеря й Алис, наричана Топаз, са вече обичайни другарки на мадам Санд, която пътува с тях до Фекан, Диеп, Жумиеж. С Жулиета и „годеника“ й Едмон Адам, републиканец с глава на добро куче, Жорж посещава изложението от 1867 година.

Дневник на Жорж Санд, 22 септември 1867: „Вчера намерих прекрасен кочияш, който дойде да ме вземе и днес. Отивам у Жулиета, настанена много високо! Но има чудесен изглед и очарователно гнезденце. Посещаваме изложбата с Адам и Тото. Китайският великан е великолепен, татарски Аполон. Отвратително китайско джудже. Некрасива китайка, отегчена от глупостите, които й говорят. Колко глупава и груба е сегашната публика!… Обезглавен железен шлем, който прилича на чудесен човек. Салвиати. Румънски костюм. Ям банани. Вземаме сладолед. Връщам се да вечерям много приятно у Жулиета. Прибирам се в десет да поправям «Кадио».“

Жулиета отива да прекара зимата в Голф Жуан. Вила Брюйер, подарена от родителите й, е съседна на Гран Пен, собственост на „добрия пес“. Мадам Санд приема поканата да й гостува и престоят е много приятен. Времето е великолепно; вилата удобна и весела. Едмон Адам, когото Санд нарича „добрият ми бау-бау“ е предан като бъдещата си съпруга към именитата им стара приятелка. Санд е довела цялата си свита: Максим Плане, Едмон Плошу, който разказва всяка вечер своето корабокрушение и спасяването чрез албума с автографи; тук е и Морис, с „възхитително бащинско държане към майка си, за която се грижи, забавлява и я закриля“. Бременна за трети път, Лина е останала сама в Ноан. „Тя очаква всеки миг детето — казва Санд; — но за да не може Соланж да ми провали престоя тук, защото тя се страхува само от Морис, Лина настоя съпругът й да ме придружи.“ Соланж по това време „се забавлява в Кан“ с някакъв чуждестранен принц, а мадам Санд държи да не ги срещне. Морис се харесва много на стопаните, които го намират даровит и весел. Кръщават го Сарджънт 158 158 Сарджънт (англ.) — сержант. — Б.пр. , защото е наследил от Саксонския маршал страстта към военното изкуство. Обеди на открито, излети до Валори, „много интересно голямо грънчарско село“; разходки с лодка, събиране растения; изучаване на цисти, сакъзово дърво, мирти, къпини, анемони, лов на насекоми; игра на крокет или на топка в градината; вечер игра на поща, разказване на най-невероятни приказки, музика; всеки ден носи своите прости развлечения.