Андре Мороа - Жорж Санд

Младата Жулиета намира мадам д’Агу елегантна и мъжествена. „Възмъжах вече“ — казва Даниел Стерн. Това не е вярно; тя е запазила женските си нерви. Когато твърди, че е демократка и приема Греви, Пелтан, Карно, хората се усмихват — дотолкова короната от бели коси, покрита с черна дантела, е аристократична. Тя не устоява на изкушението да погуби Жорж Санд в съзнанието на неофитката: „Мило дете, позволете да ви дам един съвет.

Не се запознавайте с мадам Санд. Ще се разочаровате от нея. Като жена, извинявам се, като мъж, тя е незначителна. Никаква дарба да разговаря. Преживно животно, сама признава това. Има и същия поглед, много хубав впрочем.“ Мари не признава никаква добродетел на Жорж. Тя почти презира тия, на които е правила добро… Любовниците й са парче тебешир, с което пише на черната дъска. Като свърши, захвърля тебешира под нозете си и от него остава скоро само бързо разпилян прах. Младата жена си позволява да изкаже съжаление: „Колко жалко назидание за малките, когато две големи като Даниел Стерн и Жорж Санд не могат да се помирят!“ „Голямата“ проявява нетърпение: „Никога!“ — казва тя.

Когато Жулиета Ла Месин напуска съпруга си, мадам д’Агу одобрява постъпката й и я подкрепя. Но при разходките им се връща винаги към Санд: „Тя е от голям род и аз не мога да й простя липсата на добро държане, начина, по който се облича, просташките лудории в Ноан и чирашките й обноски на тази възраст… Произхожда от добро семейство; не може на стари години да се държи като хлапак.“ „Приказки на стара графиня“, би казала София-Виктория Дюпен.

В 1867 година Ла Месин умира. За Жулиета това е неочаквана радост и тя решава да се омъжи колкото е възможно по-скоро за човека, когото обича, общественика и журналиста Едмон Адам. Всички нейни приятели, с изключение на мадам д’Агу, й честитят: „Нещастието на вдовиците — казва Мари — е, че изпитват глупавото желание да се омъжат повторно. Предполагам, че няма да извършите тази глупост. Една мислеща жена трябва да бъде свободна.“ Когато научава за новия брак, тя избухва невъздържано, нарича Жулиета провинциалка, глупачка и й предсказва, че няма да минат и две години и тя ще престане да пише, за да гледа домашните сметки. Сцената напомня пристъп на полудяване: и наистина, следната година мадам д’Агу трябва да постъпи за известно време в клиниката на доктор Бланш.

Скарването с Мари д’Агу позволява най-после на Жулиета да се срещне с Жорж Санд. Тя иска позволение да я посети и получава покана да отиде на улица „Фьойантин“ №97. Влиза развълнувана в салона. Вижда една съвсем дребна жена, която си свива папироса и й прави знак да седне до нея. Жорж запалва папиросата си; изглежда че прави усилие да заговори, но не успява. Гостенката се разплаква; Санд разтваря майчински обятия. Жулиета се хвърля в тях и тази безгласна прегръдка е начало на дълго приятелство.

По преценката на Жулиета Ламбер Жорж Санд стои много по-високо от Даниел Стерн по изтънченост на чувствата, благородство на сърцето, пълното разбиране на живота и спокойствието, заплатено с жестока школовка. Жорж Санд обсебва веднага тази духовита млада жена. Тя иска да заведе Жулиета на вечерите у Маньи, за да я представи на приятелите си. Хубавата жена възбужда сътрапезниците, които започват да говорят непристойни приказки. Санд се сърди: „Знаете, че ненавиждам такива разговори и се отвращавам от тях!“ Дюма-син хвали красотата на Жулиета: „Надявам се, че няма никаква дарба. Защо с такава фигура и личице ще се опитва да става учена жена? — Александър Младши — казва мадам Санд, — моля те да сдържаш пренебрежението си към учените жени!… Убедена съм, че ще проповядваш на Жулиета любов. — Разбира се. Човек не става писател с такава външност. — Дете мое — казва Санд, — не слушайте тия хора. Трябва само да прочетете какво правят те с влюбените жени, с дамите Бовари, Обре, Жермини, Ласертьо; те са неспособни да дадат добър съвет. — Вие — казва Дюма — сте обичали само бъдещите герои на романите си… Марионетки, които обличате стилно, за да ги накарате да повтарят пиесата ви. Нима това е любов?“

Понякога, палейки папироса след папироса, които хвърля във ваза с вода, след като е всмукнала само веднъж-дваж от тях, Жорж се опитва да извлече за Жулиета поука от своя бурен живот. „С постепенното ни опознаване ще ви разказвам по какви все по-тежки пътища — при все че търсех най-леките — се изкатерих по живота… Добрината, която трябва да бъде прозорлива и спокойна добродетел, беше у мене бурна, поройна стихия, търсеща само начин да се разлее. Всеки, който ми вдъхваше състрадание, ме завладяваше. Аз се втурвах към възможността да направя добро със заслепение, което най-често ме тласкаше да върша зло. Когато се изследвам, виждам, че двете единствени страсти в живота ми са били майчината любов и приятелството. Приемах предлаганата любов, без да я търся, без да я избирам, и така внасях в нея и изисквах съвсем не това, което тя ми даваше. Бих могла да намеря приятели и синове в лицето на тия, които получаваха от мене любов. След първите два избора нямах вече право да налагам приятелство. За това е необходим нравствен авторитет. Мъжете обичат неохотно като приятели. Тъй като могат да изпитват наслада с първата срещната жена, те желаят да използуват за чувствеността си изпитваните нежни чувства…“