Андре Мороа - Жорж Санд

Започва прекрасна кореспонденция. Той я нарича „скъпа маестро“ или „скъпа любима маестро“; тя него — „бенедиктинецо“ или „трубадуре“; защото обича да повтаря, че те „припичат нозете си пред огъня“, като двама стари трубадури от старинни часовници. Ако се съди само по външността, тази взаимна обич е изненадваща, защото надали е имало някога две по-различни същества. Тя има цигански нрав; обича да ходи, да пътешествува. Той не се отлъчва от своя павилион Кроасе, от ръкописите и удобствата си.

Гюстав Флобер до Жорж Санд, 12 ноември 1866:

Всички тук ви обичат. Под какво съзвездие всъщност сте родена, за да обединявате така различни, многобройни и редки качества? Не зная какво е чувството ми към вас, но изпитвам някаква особена обич, каквато не съм чувствувал към никого до сега. Добре се разбираме, нали? Много е мило… И аз се питам защо ви обичам. Дали защото сте велик човек или очарователно същество? Не зная… 27 ноември 1866 г. Много приятни бяха нашите нощни беседи. Имаше минути, когато трябваше да се сдържам и да не ви млясна като някое дебело дете…

Жорж Санд до Гюстав Флобер, 12 октомври 1867:

Ти нямаш като мене неспокоен крак, всякога готов да тръгне. Живееш в халата си, големия враг на свободата и дейността…

Флобер не се интересува от нищо друго на тоя свят освен от литературата. Санд пише, за да си изкарва прехраната, но и други занятия я привличат: „Обичам да правя класификации; имам донегде данни на педагог. Обичам да шия и да гледам деца; имам данни за слугиня. Разсеяна съм, следователно съм донегде идиот…“ И по-нататък: „Пресветата литература, както я наричаш, е за мене нещо второстепенно в живота. Всякога съм обичала някого повече от нея, а семейството си повече от този някой…“ Флобер не пише тезисни или автобиографични романи: „Романистът няма право да изказва мнение по какъвто и да е въпрос. Казвал ли е някога господ мнението си?… Първият срещнат е по-интересен от господин Гюстав Флобер, защото е по-обобщен и следователно по-типичен…“ Санд отговаря: „Мисля, че художникът трябва да живее колкото може по-съобразно с природата си…“ Флобер се поти по цяла нощ за една дума; Санд надрасква за същото време по тридесет страници и започва нов роман една минута след като е завършила работения дотогава.

Жорж Санд до Гюстав Флобер, 29 ноември 1866:

Вие всякога ме учудвате с това, колко мъчно работите. Кокетство ли е? Съвсем не прилича на кокетство?… Що се отнася до стила, не си давам толкова труд, колкото си давате вие. Вятърът свири с вехтата ми арфа, както му е угодно. Взема високи и ниски тонове, груби звуци и замирания; всъщност всичко това ми е съвсем безразлично, стига да успея да развълнувам, но не намирам нищо в себе си. Другият пее както си иска, зле или добре, и когато се опитвам да помисля по този въпрос, се изплашвам и си казвам, че съм нищо, кръгло нищо… Оставете и вие вятъра да докосне малко струните ви. Струва ми се, че се измъчвате повече, отколкото трябва, и би трябвало да оставите другия малко по-често да се проявява. Пак всичко ще върви, и то без умора…

Понякога тя е така самоуверена: „Когато виждам как старият се труди над романите си, аз се обезсърчавам от лекотата, с която работя, и си казвам, че правя скърпена литература…“ Флобер отговаря скромно: „Мисълта тече у вас широко, непрекъснато, като река. У мене тя е тънка струйка. Потребен ми е тежък художествен труд, докато получа водопад.“

Те разискват често за чувствеността на артиста. Санд остава страстно заинтересувана от тази проява на хората.

Жорж Санд до Гюстав Флобер, 21 септември 1866:

А ти, бенедиктинецо, си все така съвършено сам в очарователния си монастир, работиш и никога не излизаш?… Вие сте особено създание, тайнствено, и при това кротко като агне. Имах голямо желание да ви поразпитам, но преголямата ми почит към вас не ми позволи. Аз мога да се забавлявам със собствените си злополуки, обаче тези, които един голям ум е преживял, за да бъде в състояние да твори, ми се струват свещени неща, които не можем грубо или леко да докосваме. Сент Бьов, който при това ви обича, твърди, че сте ужасно порочен. Но той гледа може би с малко замърсени очи… Аз предполагам, че един умен човек може да бъде необикновено любопитен. Аз не бях по липса на смелост.

Признание, което изненадва след младежките й преживявания, но многобройност не е разнообразие; Жорж знае по-добре от всеки друг, че художникът запазва за своето изкуство най-добрите си сили и е често пъти негоден да изпитва насладите, които описва.