Андре Мороа - Жорж Санд

Дневник на Жорж Санд, 28 август 1866: „В Руан пристигам в един часа. Намирам Флобер на гарата, с файтон. Развежда ме да видя града, хубавите паметници, катедралата, кметството, Сен Маклу, Сен Патрис; чудесно. Стара костница, стари улици; много интересно. Пристигаме в Кроасе… Майката на Флобер е очарователна старица. Местността е прекрасна, къщата удобна, хубава и добре подредена. Добра прислуга, чистота, вода предвидливост, всичко, каквото пожелаеш! Чувствувам се великолепно!… Флобер ми чете вечер своето прекрасно «Изкушението на Свети Антоний». Бъбрим в кабинета му по два часа. Сряда, 29 август: В единадесет часа заминаваме с парахода, заедно с госпожа Флобер, племенницата му 155 155 Каролина Команвил , по-късно госпожа Франклен-Кру. — Б.а. , приятелката му госпожа Влас и дъщеря й, госпожа дьо ла Шосе. Отиваме в Ла Буй. Отвратително време. Дъжд и вятър. Но аз оставам вън да гледам водата… В Ла Буй стоим десет минути и се връщаме с прилива. Прибираме се в един часа. Запалват огън, сушим се, пием чай… Тръгвам отново с Флобер да обиколя имението му: градина, тераси, овощна и зеленчукова градина, стопанство, «крепост», много интересна стара дървена къща, която му служи за винарска изба. «Моисеевата пътечка», Горе изглед към Сена… Чудесен заслон на върха. Почвата е суха, отгоре бяла. Всичко е очарователно, много поетично. Обличам се. Вечерята е много хубава. Игра на карти с двете възрастни дами. След това разговарям с Флобер и си лягам в два часа. Превъзходно легло; много добре се спи. Но пак започвам да кашля; хремата ми е недоволна; нейна работа! Париж, четвъртък, 30 август: Заминаваме от Кроасе по обяд заедно с Флобер и племенницата му. Оставяме я в Руан. Обикаляме отново града, моста; просторен, великолепен. Красив параклис за кръщавки в една йезуитска черква… Във възторг съм от Флобер.“

Санд до Флобер:

Истински съм трогната от добрия прием, който ми оказахте във вашата монастирска среда, гдето скитащо животно като мене може да бъде неприятна рядкост. А мене ме приеха като член от семейството и аз видях, че това рядко внимание идваше от сърцето. Не ме забравяйте при много любезните приятелки… А ти си славно и добро момче, при все че си велик мъж, и аз те обичам от все сърце…

През ноември 1866 тя идва отново в Кроасе.

Дневник на Жорж Санд, 3 ноември 1866: „Заминаваме от Париж в един часа с Флобер. Бърз влак, прекрасно време, очарователен край, хубав разговор… На гара Руан намираме госпожа Флобер и другия й син, лекаря. В Кроасе разходка из градината, разговор, вечеря, отново разговор и четене до един и половина. Хубаво легло. Дълбок сън. 4 ноември 1866: Великолепно време. Разходка из овощната градина. Работа. Много добре се чувствувам в стаичката си; топло е. На вечеря племенницата, съпругът й и старата госпожа Крепе… Тя си отива утре. Пасианси. Гюстав ми чете след това феерията. Изпълнена с великолепни, очарователни неща, но е много дълга, много разкошна, много претрупана. В два и половина още разговаряме. Аз огладнявам, слизаме да търсим студено пиле в кухнята. Показваме се в двора, да вземем вода от помпата. Приятно е като напролет. Похапваме. Качваме се. Пушим. Отново разговаряме. Разделяме се в четири часа сутринта… 5 ноември 1866: Все същото прекрасно време. След закуска излизаме да се разходим. Тренирам Гюстав, който се държи геройски; облича се и ме води в Кантльо. На две стъпки, навръх склона. Какъв великолепен край! Каква спокойна, просторна, красива гледка! Донасям цял товар полипи по кремък. Нищо друго няма. Връщаме се в три часа. Работя. След вечеря отново разговор с Гюстав. Чета му «Кадио». Разговаряме отново и похапваме — по един грозд и филия с конфитюр… 6 ноември 1866: Вали. Заминаваме в един часа с параход за Руан заедно с майката. Отивам с Гюстав в кабинета по естествена история. Посреща ни господин Пуше, глух като пън, болен, но полагащ невероятни усилия да бъде любезен. Невъзможно е да се размени нито дума с него; той ни обяснява от време на време някои неща и е интересен… Гнездо с осемнадесет метра окръжност и изоставени яйца… Малки, излюпени с перушина… Колекция от великолепни раковини. Кабинет на господин Пуше: живият му паяк, който яде птици; крокодилът. Слизаме в музея на ботаническата градина. Останки от вратата на Корней… Вечеря у госпожа Каролина Команвил (Sic). После менажерията Смит. Великолепни животни, опитомени като кучета. Зародиши. Жена с брада. Пантомима. Панаир Сен Ромен. В дванадесет и половина през нощта се прибираме в Кроасе с майката, която е много издръжлива и направи дълга разходка пеша. Пак разговаряме до два часа…“