Андре Мороа - Жорж Санд

Бележник на Жорж Санд, 19 април 1853: „Слагам последна полировка на моя малък Трианон. Мансо, му направи водопадче. Аз — бакхусова горичка. Емил се слиса; славеите също… Изчитам сама последния том от спомените си… 20 април 1853: Великолепно време, малко облачно, но топличко. Дърветата бързо се разлистват. Издигам планина до Трианон, но Мансо я събори за два часа! На нейно място настани един долмен с невидим резервоар, откъдето се захранва водоскокът в Трианонската пещера. Каква изненада за Нини, а още повече за мене, защото аз съм повече дете от нея!… Водоскокът блика два часа… Днес не съм работила нищо; само уших един нарцис на килимчето. Скитам. Ах! Да можеше да продължава все така!… Изпращам на Дютак първия том от «Звънарите»… 21 април 1853: Градината е напълно подновена и почистена. Стана великолепна. Още няма лалета, но има нарциси, цели килими от виолетки в горичката. Теменугите са прекрасни. Парички, иглика, тръни… Направих второ хълмче в Трианон, за да скрия резервоара… Започвам да бродирам възглавница с птичи гнезда за стола…“

Перото се взема отново от Мансо: „Тя започва също продължението на «Моя живот»: четвърта част, VII том… 13 април 1853: Нини е станала наистина много мила, но все още иска да яде супата си с пръсти, а баба й не позволява… Нини ще стане истински мила, когато майка й дойде да й прави пещери с розовите си нокти… 16 юни 1853: Мадам Соланж трябва да пристигне утре; следователно няма да пристигне… 17 юни 1853: Мадам Соланж не дойде, разбира се! 18 юни 1853: Мадам Соланж пристигна тази сутрин… Вечерта накара Нини да се нахрани съвсем голичка, а сутринта се оплаква от студа и от селото. Господи!…“

Бележник на Жорж Санд, 29 август 1853: „Дъждовно и студено. Поправям Мемоарите. Показвам се навън едва след вечеря. Времето е хубаво; ясно е; много добре виждам кометата в яркочервения залез… Мансо в ролята на Отшелника, Морис — на Бертран, Ламбер — на Лелия импровизират пиеса в горски декор. Човек може да умре от смях, като гледа костюмите им. Представлението е много хубаво и забавно с патоса и безсмислието си. Много ме развлече, главно защото не очаквах такова нещо… Па-де-дьо и балет от Ламбер (като дяволка) и Мансо (като монах), за да се представи изкушението на свети Антоний; великолепно нещо!… Пиесата се нарича «Вяра и съмнение»…“

Бележник на Мансо, 17 ноември 1853: „Заминаваме от Ноан в три часа сутринта. Морис иска да поспи един час и отказва да хапне от бекаса, който Мансо така хубаво разрязва. В Шатору пристигаме преди шест часа; невъзможно беше да задържат конете! В девет и половина заминаваме за Париж… Вземаме само едно купе! Влакът пристига в Париж в шест часа вечерта. Жан 126 126 Прислужник у Жорж Санд. — Б.а. се занимава с багажа. Вечеряме у Маньи, прибираме се. Мадам подрежда бельото си и си ляга в десет и половина. 19 ноември 1853: Мадам е доста добре… Репетиция на първите шест картини. 127 127 „Мопра“ , драматизация от Жорж Санд по романа й от 1837 година, се репетира в „Одеон“, гдето го представят за пръв път на 28 ноември 1853. — Б.а. Съкращения. Ваез 128 128 Гюстав Ваез , един от двамата директори на „Одеон“ (другият е Алфонс Роайе). От актрисата Беранжер има дъщеря, на която Жорж Санд става кръстница. — Б.а. е разярен от артистите. Вечеряме у Маньи, после с Морис, мадам Соланж и Нини отиваме в «Одеон» да видим «Подхвърления»…“

Бележник на Жорж Санд, Ноан, 19 декември 1853: „Великолепно време. Отивам с кола в гората Мание заедно с Нини и куклата й. На капрата сяда Жан с лопати и кошници. Газим в кал, но донасяме великолепен добив за Трианоните… Нини е много мила, разпитва ме по пътя «какво става с човека, когато умре»… 27 декември 1853: Цял ден вали сняг. Рибите останаха под леда; опитват се да ги освободят. Птиците мълчат. Моят Трианон напомня Швейцария… Пиша писма и преписвам по малко «Теверино»… Отец Олар и черният Петър идват на вечеря. Селянинът не се нахранва добре (защото селянин никога не вкусва непознато ястие). Емил го убеди да опита портокаловата ракия. Играя на карти с Мансо, след това с Емил сверявам «Даниел». Качвам се в десет часа. Пиша стихове за отец Олар и за Емил, после преписвам «Теверино»…“

Бележник на Мансо, 28 декември 1853: „Много сняг, Мадам е добре, за гимнастика рине снега с лопата, и то така усърдно, че й става горещо като през август! Шараните продължават да мрат. Мансо никога няма да убие дрозд… 29 декември 1853: Нини се върна от мадам Перигоа 129 129 Анжел Неро , дъщеря на Малгаша, се е омъжила за Ернест Перигоа. — Б.а. с много играчки. Прехласна се от роклите, пристигнали тази сутрин за нея от майка й.“