Андре Мороа - Жорж Санд

Виждала съм млади жени да се борят със сърдечни или чувствени увлечения, да се страхуват от семейни нещастия, ако се поддадат на неволни увлечения. Но не съм видяла нито една, възпитана както си била възпитана ти, живяла в обстановка на достойнство и нравствена свобода, да се оплаква от липса на благоденствие и от самота поради посочените от тебе опасности. Една жена със здрав разум и сърце, колкото и да е силна, може да се увлече от любов, никога от алчност. Знаеш ли, че ако бих била съдия в твоя процес и прочетях днешните ти афоризми, положително не бих оставила на тебе дъщеря ти?…

Соланж сигурно горчиво се е смяла, когато е прочела: както си била възпитана ти, в обстановка на достойнство и нравствена свобода… Обаче майка й напълно вярва в това, което й пише. Тя би разбрала една красива безкористна любов; но не допуска продажност. На това Соланж отговаря: „Лесно ти е да говориш за безкористие; ти си била всякога богата, аз имам само жалката издръжка, която ми даваш; а трябва все пак да живея.“ Скъсването с Клезенже е придружено с един нереален процес за връщане на зестрата и с разправии за Нини, която изпращат за щастие в Ноан.

Соланж Клезенже до Жорж Санд, 29 април 1852:

Съпругът ми е луд, какъвто надали е имало… Съгласна съм от сърце детето да бъде предадено на тебе. При тебе или при мене, все едно. Но за нищо на света не искам да му я поверя по два месеца в годината… Още е съвсем малка, за да бъде поверена на такъв човек, при когото ще бъде лишена от всичко. По-късно ще бъде девойка и ще бъде пак така опасно да я оставят на толкова груб и циничен човек…

Жорж Санд има вече опит в отвличане на деца. За да защити Нини срещу каменаря, тя поставя Ноан във „военно положение“; в случай на нужда би мобилизирала пожарникарите на Мансо. Сега, когато й поверяват възпитанието и отглеждането на внучката, тя си възвръща радостта, която е изпитвала някога, когато е живяла с деца. Радва се, че е баба. Чувството за нежно покровителство предхожда всяко друго чувство у нея. Да учи някого — това е истинското й призвание. Нини и тя стават неразделни; украсяват заедно „кукленската градина“, създадена някога от мадам Дюпен за Аврора, която е наричала кътчето свой малък Трианон. Там има миниатюрни планини, мънички хижи, пътечки, покрити с мъх, и водопадчета, които получават вода от цинков басейн, скрит в храстите.

Жорж Санд до Огюстин дьо Бертолди, 28 октомври 1853:

Всеки ден работя в моя малък Трианон; превозвам чакъл с количка; изкоренявам и засаждам бръшлян; уморявам се в куклената градина и от това се храня и спя чудесно…

Жорж Санд до Соланж Клезенже:

Купих й сламена шапка за в градината, четири утринни рокли, обувки и така нататък. Трябва й само още една шапка, колкото желаеш простичка и евтина, но само да не е по ужасния вкус на Ла Шатр… Купих и чорапи. Жилетчиците и панталонките са вече готови. Момиченцето ни е очарователно, сияе от здраве и чете доста внимателно. Неразделни сме от обяд до девет часа вечерта. Сутринта прекарва с Мансо, който я обожава…

„Кралицата на всички Нини“ царува в Ноан. „Тя се съгласява да й направят клизмичка само при условие, че по тръбичката ще има цветя и панделки, а по време на операцията Мансо ще свири с уста някаква мелодийка.“ Когато в покоя на едно временно помирение Соланж взема дъщеря си, „за която е зажадняла“, бабата роптае: „Ще задържа Нини, докато е възможно. Горкото дете не ще бъде никога по-спокойно и щастливо, докато спорът за него се разреши.“ Санд не желае най-вече постоянните местения насам-нататък: „Имам нещастието да се привързвам към съществата, за които се грижа, и никак не обичам неочакваните промени… Ако помирението не продължи, ти ще ми доведеш Нини болна, объркана, раздразнителна, мъчно, поносима…“ Тъкмо това наистина става, но чарът на Ноан оказва отново своето въздействие.

Жорж Санд до Соланж Клезенже, 21 септември 1852:

Нини се чувствува чудесно, а характерът и е неузнаваем… Към мене Нинет е очарователна… Нервите й се успокояват. Перушинката й се оправи. Станала е още по-хубава. Често говори за тебе, но без тъга и все смята, че ще дойдеш на другия ден. Прави удивителен напредък по впечатлителност, заема се да описва градината, цветята, слънцето, „наметнало сивия си плащ“, звездите „със златните лапички“, вечерното цвете, което се разтваря нощем, когато ружите се свиват, светулките и така нататък… С една дума, няма по-прекрасно нещо от това девойче…

В необнародваните бележници на Жорж Санд, водени обикновено от Мансо, а понякога и от нея, е запазен споменът за игрите на бабата и внучката, за работата в берийския Трианон, за чудноватите вечери в Париж, където Жорж води Соланж, Нини, Морис и Мансо най-напред да вечерят у Маньи, а след това завлича в „Одеон“ или „Амбигю“ това четиригодишно дете, което нито майката, нито бабата, и двете жадни за театрални представления, не знаят къде да дянат, докато трае спектакълът.