Андре Мороа - Жорж Санд

Соланж и майка й са строги една към друга. Санд и Морис са се обединили срещу лошото момиченце, което разпространява така коварно и правдоподобно своите разобличения, че хората около нея започват най-после да се ненавиждат, без да разбират защо. „Дори петлите ставаха по-войнствени и кучетата по-зли, щом дойдеше Соланж.“ Наблюдавала още от детинство любовните връзки на майка си, тя ги осъжда, а след това й завижда. „Когато й говорех за бога — казва Санд, — тя ми се смееше в очите.“ Трябва да се признае, че Соланж е минала през добра школа за лека любов. Но Жорж не съзнава това. Тя не може да се види така, както я вижда Соланж. „Тя се самоизмамва — пише сурово Сент Бьов, — че хората няма да повярват истината и че приказките в края на краищата ще надделеят.“ Нейното държане е по-искрено, отколкото той е предполагал. Грубият ум на Соланж, дръзкият й цинизъм възмущават мадам Санд едновременно като майка, буржоазка и романтичка. При все че се наричат „дебеланката ми, мъничката ми, миличката ми“, двете жени не се обичат. По времето на Шопен между тях съществува тайно съперничество. Поведението на Соланж тогава е осъдително. По-късно Санд желае да прости и мисли, че е простила. Два пъти й дава зестра — най-напред, като й отстъпва голямата къща Нарбон, след това — при секвестирането й — една годишна рента; надява се да закрепи така брака на дъщеря си.

Но това не става. Клезенже е луд и прави за една година толкова дългове, че продажбата на ипотекираната сграда става неизбежна; разорява съпругата и чувствително накърнява състоянието на тъща си; защото Санд се опитва напразно да го спаси. Обаче Соланж, вярна на системата си да клевети своите близки, разказва на приятеля си Баскан, че е преследвана „от кредиторите на майка си“. Тя е потайна и крие от майка си положението в своето семейство. „За нея мога да науча само това, което благоволява да ми каже, а тя казва само това, което смята, че е в нейна полза…“ Раждането на малката Жана Клезенже, наречена Нини, довежда до известно помирение, но не и до сближаване между майката и дъщерята. „От двамата Клезенже е по-луд, но не по-лош“ — казва Санд. През февруари 1851 година Соланж и Нини идват в Ноан.

Жорж Санд до Огюстин дьо Бертолди, 24 февруари 1851:

Между сериозните събития ще ти съобщя, че Соланж пристигна в навечерието на Морисовото завръщане и прекара четири дни с малката, която е много хубава, но твърде мъчна. Сол бе дошла с намерение да бъде любезна и беше много подчертано любезна, като светска дама с кухо сърце. Само това мога да ти кажа, защото подбудите за посещението и истинските намерения на Соланж никой не може да ги знае. Каза, че възнамерява да прекара тук няколко месеца през лятото и търси да наеме жилище; но няма да намери по простата причина, че такова нещо тук не съществува. Не зная дали това не беше просто начин да бъде поканена да отседне у нас. Заявих изрично, че не искам да приема съпруга, прислугата, приятелите, конете и кучетата й; бих приела само нея и детето, но и тях с предпазни мерки срещу възможни бурни сцени; тя отговори, че не е имала намерение да остане у нас, защото има домакинство, което не може да се побере в моя дом. Заяви, че съпругът й печели много. Вярвам. Остава да узнаем дали плащат дълговете си. Тя все още много го защищава, като твърди, че има лош характер, но добро сърце. Толкова по-добре, ако е доволна. Струва ми се, че за нея щастието се състои само в това да е светска дама; но що се отнася до обществото, в което се движи, жестоко го осъжда и осмива. Лошото е, че не е съвсем здрава, струва ми се, по своя вина. Имала е аборт; още на другия ден излиза на езда и от няколко месеца не може да се оправи. Пише ми превзето нежни писма. Аз имам вече определено отношение към всичко това, не се сърдя, не съжалявам, не могат да ме измамят. Гледам спокойно на нещата, които не могат да се променят…

Ужасът, който двамата съпрузи вдъхват на Санд, е толкова голям, че тя ги смята способни на престъпление. И моли Морис да не вечеря у сестра си.

Жорж Санд до Морис, 2 януари 1851:

Не ми е приятно, че се храниш у тях… Клезенже е луд. Соланж е без сърце. И двамата са безнравствени по начало и в известни моменти способни на всичко… В техен интерес е ти да не съществуващ, а за тях интересът стои над всичко. Ужасна завист е разяждала всякога сърцето на Соланж. Търсят те, Клезенже върви по петите ти… Отивай у тях много предпазливо, но още веднъж — не яж и не пий… Изгори това писмо, но го запомни. Престъплението не е винаги това, което хората си представят. Това не е предварително взето решение, не е съдбоносна наклонност, която бавно узрява у злодеите. Това е неосъзнато действие или най-често пристъп на ярост…