Андре Мороа - Жорж Санд

Това е вярно.

След като е скъсала с Лист, Мари д’Агу живее в Париж. Тя се е помирила с всички свои близки (освен с бившия си съпруг) и има политически салон в своя «розов дом» на Шан-з-Елизе; а под псевдонима Даниел Стерн обнародва сериозни книги: «Очерк за свободата», «Републикански писма», Скици за нравствеността“. Когато пише тритомната „История на революцията от 1848 година“, тя пожелава да се сближи отново с Жорж Санд, която е действуващо лице в тази драма и може да й помогне със спомените си. Двете жени са скарани от единадесет години насам.

Мари д’Агу до Жорж Санд, 11 октомври 1850:

Един наш общ приятел 115 115 Емил дьо Жирарден. — Б.а. ми каза от ваше име (но дали наистина от ваше име?) думи, които ме затрогнаха. Не смея още да се отдам на радостта от тях. Ако сте сама, бих заминала веднага при вас, за да чуя лично дали наистина прекъсването на нашето прекрасно приятелство е оставило у вас известни съжаления, дали чувствувате като мене, че то беше по същество безсмъртно и не може да се замени. Хората твърдят, че всяка от нас се е провинила тежко пред другата. Аз съм готова да изповядам своята вина, ако намирате, че тя съществува, но всъщност мисля, че и двете трябва да се укорим само в едно: в младостта си. Бяхме млади, следователно доверчиви, взискателни, избухливи. Повярвахме наивно на коварни или най-малко необмислени клюки. Дълбоката ни обич се почувствува измамена, избухна в силни изрази, но аз останах с убеждение, което никой не ще ми отнеме: ако всекичасно, всекиминутно дори през тия тъжни години бихме могли да четем взаимно в душите си, бихме открили зад целия гневен шум една истинска, дълбока, неразрушима обич. И все пак се колебаех, когато вземах преди малко перото. Дали обичта, която съм запазила към вас, ще има някакъв чар за вас? Уви! С годините съм станала може би по-добра, но много по-малко привлекателна. Русата пери е изоставила неизвестно где своите крила; вълшебната Принцеса е свалила лазурната си рокля; божественият лъч е угаснал върху челото на Арабела; от тези видения на вашия гений е останала само една жена, по-скоро смела, отколкото силна, която върви бавно по самотния си път, в дълга, дълга жалейка: за погиналите надежди… Както и да е, реших да ви пиша. Вие ще почувствувате, че говоря искрено и сериозно; дължах да кажа това заради всичко, което сте били за мене, Жорж; когато пиша това така скъпо име, струва ми се, че младостта ми възкръсва, всичките ми съмнения се разсейват. Един глас ми казва, че нашето приятелство ще се възобнови все така нежно и още по-крепко. Никога не съм имала по-пламенно желание. А вие, Жорж?

Отговорът на доктор Пифоел разочарова Арабела, която смята, че е постъпила великодушно. Цялото минало се разглежда отново.

Мари д’Агу до Жорж Санд, 23 октомври 1850:

Защо ме принуждавате, мили Жорж, да изказвам недоволства, да припомням, да уточнявам горчиви спомени, когато исках само да залича с едно ръкостискане и последната следа от взаимната ни вина? Защо да настояваме върху това, което вие наричате загадка на поведението ми към вас? Нима не можехте да сте уверена, а priori, че една горда личност, свикнала да владее сърцето си, не би тръгнала към вас, ако не е чувствувала, че има право да прощава толкова, колкото и вие? Изпитвам едно почти непобедимо отвращение да се върна към пътя на взаимните обвинения, който вие поемате, защото чувствувам, че той ни отдалечава, вместо да ни сближи, но най-сетне, щом не си обяснявате нито гнева, нито мълчанието ми, принудена съм да ви посоча поне главния ми повод.

Лицето, което имаше тогава твърде голяма власт над мене 116 116 Франц Лист. — Б.а. , ме бе накарало да се закълна, че не ще ви говоря никога за него. То се страхуваше, както изглежда, от деня, когато ние с вас бихме заговорили с открито сърце по известен деликатен въпрос. Аз сметнах, че проявявам великодушие към него, като дам това обещание; и го удържах, колкото скъпо и да ми струваше.

Много сериозни и много точни обвинения — на които общественото мнение, всички мои, както и някои ваши приятели дори, придадоха значение — предизвикаха в Италия първия гняв, изразен с насмешливост, която не ми беше присъща, противоречеше на чувствата ми и аз не се поколебах да призная колко е несправедлива още щом се върнах в Париж. Още по времето, когато се опитвахме да се сближим, Лист ми показа едно ваше писмо до него. Запазих го… Това писмо ме преценява с жестока и — простете израза! — коварна строгост, защото беше отправена до човек, когото обичах страстно, и целеше да ми отнеме любовта и уважението му!… Но защо все пак се връщаме към мъчителното минало? Вашето писмо ми доказва, че не сме в едно и също настроение. Вие казвате, че сте ме забравили; аз не съм ви забравила… Изглеждате обзета от аристократическо, бих казала дори (простете ми думата!), духовническо настроение. Много ви се иска да изречете над мене absolvo te 117 117 Absolvo te (лат.) — опрощавам те. — Б.пр. . А виждате ли, при все че и до днес се придържам о школата на XVIII век и Френската революция, аз държа за равенството до степен, каквато вие не можете дори да си представите. Не признавам никому правото да опрощава, предимството да раздава милостиня. След юнските дни 118 118 Потушаването на бунта през юни 1848 г. — Б.пр. аз виждах само една възможност — взаимна амнистия. Тя изглежда невъзможна между нас, защото вие не чувствувате да имате някаква вина, а освен това и никакъв порив не ви тласка към мене… Какво да се прави тогава?