Андре Мороа - Жорж Санд

Междувременно крайната левица (Бланки, Кабе, Распай, може би Луи Блан, „голямо честолюбие в малко тяло“) подготвя удар за неделя, 16 април. Но претърпява тежък неуспех; цялата национална гвардия, цялата буржоазия и голяма част от предградията викат: „Да живее републиката! Смърт на комунистите!“

Жорж Санд до Морис, 17 април 1848:

Трябва да ти кажа как се случи всичко това, защото няма да разбереш нищо от вестниците. Но запази в тайна писаното. От осем дни насам имаше три, или по-точно, четири заговора. Преди всичко Ледрю-Ролен, Луи Блан, Флокон, Коседиер и Албер искаха да принудят Мара, Гарние-Паже, Карно, Бетмон, с една дума, всички от златната среда, да напуснат временното правителство. Биха запазили Ламартин и Араго, които са някъде по средата, и тъй като предпочитат властта пред убежденията (каквито нямат), биха се присъединили към тях и към народа. Този заговор имаше здрави основи… Би могъл да спаси републиката, да обяви незабавно намаление в данъците на бедните, да вземе мерки, които, без да разорят честно придобитите богатства, биха извели Франция от финансовата криза; да променят избирателния закон, който е лош и ще доведе до „комшийски“ избори; би постигнал най-доброто, възможно за дадения момент, би върнал народа към републиката, от която буржоазията успя вече да го отврати в цялата провинция, и да ни създаде едно народно събрание, което не ще ни се наложи да насилваме…

И така, още отсега, в очакване на лоши избори, напредничавите умове в правителството заговорничат против собствения си режим. Успехът на контраманифестацията засилва крилото на умерените. Много читатели на Бюлетин №16 държат „подстрекателския“ текст на Санд отговорен за безредиците. Питат кой й е разрешил да го обнародва в официален вестник. Естествено, нито Ледрю-Ролен, нито Жул Фавр (главен секретар на Бюлетина) не признават отговорността да са поръчвали тази статия и факт е, че съобразно с най-здравите административни традиции, нито един от двамата не я е чел, преди да я дадат за печат.

Жорж Санд се опитва да обясни в други вестници, че осъжда еднакво и манифестацията, и контраманифестацията, и „кастата и сектата“ както се изразява. Кастата, или така наречените управляващи класи; сектата, с други думи, малката група фанатици, които проповядват насилието. Но на дело е насърчила сектата и общественият повик срещу нея е много силен. На 20 април тя получава реванш с празника на Братството.

Жорж Санд до Морис, 21 април 1848:

Един милион души… Този празник беше най-хубавият ден в историята… Той има много по-голямо значение от всички интриги на 16-ти. Доказва, че народът не размишлява по нашите спорове, по отсенките в убежденията ни, но ясно чувствува и желае великите неща…

На 23 април се състоят избори и избраното събрание е умерено нападателно. Масите, до които са се допитали за пръв път, се проявяват още по-консервативни от избирателите, посочвани по имотен или друг ценз. Като издава указа за всеобщото избирателно право, Париж изгубва влиянието си в полза на провинцията. Един парижки бунт би могъл да оспори законността на правителство, избрано с ограничено гласоподаване, но не и правителство, избрано с мнозинство на гласовете в цялата страна. Пале Бурбон побеждава Кметството. Французите приемат политическата революция, но не и социалната. „Ние разчитахме на лоши избори — пише «Ла Реформ»; — трябва да признаем, че събитието надмина очакванията ни.“

Санд все още има свободен достъп до министрите. На 10 май, докато събранието се занимава с избора на директорите, „Ледрю-Ролен лежеше на тревата в Палатата на депутатите заедно с мадам Санд; един часови не пускаше никого да се приближи… Малко по-късно при тях дойде Ламартин…“ Дебелият опортюнист Ледрю, извлякъл поука от изборите, се присъединява към Ламартин и умерените. Луи Блан е изключен от правителството. На 15 май парижките работници правят това, което мадам Санд ги е посъветвала да сторят в Бюлетин №16. Водени от двама ветерани в парижките бунтове, Барбе и Бланки, те нахълтват в Пале Бурбон, обявяват събранието за разтурено и прогласяват социалистическо правителство. Но законното правителство заповядва да се обяви тревога; националната гвардия от богатите квартали освобождава парламента; Барбе и работникът Албер са задържани. „Демократите надделяха над ретроградите и над демагозите.“ Такова е чувството на Ламартиновите приятели; оскърбителният епитет не се харесва нито на приятелите на Луи Блан, нито на Жорж Санд.