Андре Мороа - Жорж Санд

Пиер Льору до Жорж Санд:

Колко сте добра и колко благотворно е за мене вашето приятелство! Всяка дума проникна до глъбините на душата ми, всяка фраза повтарях и премислях по сто пъти денонощно в паметта си. Колко съм ви благодарен за доверието! Не, не бива кучетата да вървят по дирите от кръвта ви. Вашите страдания са свещени. Трябва да живеете и да възтържествувате; Царица, царица, царица!… А пък аз, нещастникът, не понасям само сбогома във вашите писма, при все че го целувам и му се радвам; защото то е все пак по-добро от нищо и затова го обожавам. Ваша по сърце и ум, казвате вие; аз бих предпочел едно неопределено ваша. Тези образи, както вече ви казах, са неверни; образите: чувство, разум, дело. Истинско е само съществото, а съществото има и трите образа, и то всякога — и в приятелството, и в любовта. Само че тези три негови образа са различни в приятелството и в любовта. Какво означава всъщност вашето сбогом? Уви! Зная. За мене би било много по-ценно едно неопределено „ваша“, ваша може би, ваша съвсем малко, ваша на тоя или на оня свят… Аз ви казвам от цялата си душа: „ваш“.

Ако не е негова, тя прави поне всичко, което й е възможно за него. Напуска щедрия Бюло, за да основе с безпаричния Льору „Ла Ревю Ендепандант“. Ламне се изказва с насмешка за това сдружение.

Ламне до барон дьо Витрол, 19 октомври 1841:

Разправят, че ще започне да излиза ново списание под редакцията на Льору и мадам Санд. Искат да конкурират „Ревю де дьо монд“, може би защото, според тях, има само един свят 104 104 Ревю де дьо монд значи Списание на двата свята. — Б.пр. ; а пък и той всъщност не струва нещо особено. Но те ще го оправят с помощта на Карлота… И когато го оправят, всички ще се чувствуваме в него като риба във вода. Щях да кажа: слава богу! Но уви! Нашите хора премахнаха и него! Техен господ е всемирният живот. А какво е всемирният живот? И как да разберем дали може да му се каже: „Слава вам“? Бих се утешил малко, ако списанието им беше поне забавно: когато става дума за нова религия, известни изгледи за успех в нашия отегчен век би имала само тази, която може да разсмива. За нещастие не съм успокоен в това отношение…

25 ноември 1841:

Току-що научих някои подробности за Льору и „Ревю Ендепандант“. Лично той е повече от всякога затънал в намерението да създава религия и не се съмнява в успеха си. След десет години, казва той, собствеността във Франция ще бъде окончателно премахната. Тъй като неговото „Ревю“ ще се ръководи в тоя дух, тъй като започна да го пълни с трето препечатване на своите съчинения или поне на някои от тях и тъй като между другите известни неща ще видим, че Исус Христос изрично е разрешил прелюбодеянието, много хора, обещали да му дадат статии, се отдръпват и както ми казаха, той ще остане скоро сам с мадам Санд. А тя, вярна на своя пророк, още в първата книжка проповядва комунизъм в един роман, в който за съжаление има твърде малко следи от някогашната й дарба. Как може човек да опропастява по свое хрумване толкова редки природни дарби?…

Природните, дарби никак не са опропастени. Мадам Санд ще се прояви скоро във великолепния роман „Консуело“, много по-голяма романистка, отколкото е била по времето на „Индиана“. Но Ламне е прав, когато говори за политическото влияние на Льору над нея. Заблудата на Санд още от най-ранни младини е във вярата й, че светът може да се обясни с една формула. Затова е очарована от Льору, който смята, че е донесъл тази формула. В негово лице, много повече отколкото в Мишел от Бурж, тя е намерила този, който я учи как да мисли: „Това е единствената философия, която е ясна като бял ден и говори на сърцето като евангелие; потопих се в нея и се преобразих; намерих спокойствие, сила, вяра, надежда, търпелива, неизменна любов към човечеството…“

Чрез Пиер Льору тя се запознава с работническите сдружения, които съществуват още от Средновековието, но към 1840 година се съживяват в нова форма, под влиянието на пролетарии като Агрикол Пердигие, осъзнали класовите си интереси. Членовете на сдруженията обикалят Франция, посрещани във всеки град от една майка, съдържателка на нещо като общожителна странноприемница. Пердигие поставя отново на мода този обичай, съживява кръжоците, които напомнят корпорациите и масонските ложи, проповядва на работниците една християнсоциалистическа философия, не много различна от тази на Льору. Станала негова приятелка и покровителка, Жорж Санд пише за него романа „Странствуващият работник“, нещо ново поради това, че описва живота на работничеството, наивен, като рисува работници, влюбени в кастеланки; но за Жорж това е средство да се оправдае, че е родена — и си остава — кастеланка.