Андре Мороа - Жорж Санд

Не зная защо се позовавате на нашето минало. Не разбирам добре. Вие знаете, че на приятелството си с вас се посветих всеотдайно, дори въодушевено. И твърде немилостиво е от ваша страна да осмивате моето захласване тъкмо когато разрушавате захласването ми по вас. Вие не разбирате приятелството така, както го разбирам аз и толкова се хвалите с това, че човек може да ви го каже. Не внасяте в него никаква илюзия, никаква снизходителност. В такъв случай би трябвало да внасяте безукорна почтеност и да говорите в лицето на хората със същата строгост, която проявявате, когато приказвате зад гърба им. Хората биха свикнали с такова държане, колкото нелюбезно и да е то; биха могли поне да се възползуват от него. Педантизмът може всякога да послужи за нещо; злината не служи за нищо. Но вие намирате всякога сладки думи, нежни ласки, дори излияния и сълзи от съчувствие за тези, които ви обичат. А когато говорите за тях, и главно когато пишете, ги преценявате със студенина и презрение!… Осмивате ги, очерняте ги, унищожавате ги, клеветите ги дори, с очарователна изисканост и лекота. За хората, с които се отнасяте по този начин, това е едно неочаквано пробуждане и една доста неприятна изненада; трябва поне да им се позволи за някое време да се позамислят, да помълчат, да поскърбят. А вие в такъв случай вършите нещо нечувано, необяснимо: отправяте им упреци, които биха били гордост и удоволствие, ако идваха от страна на хора, за които мислим, че ни обичат, но са тъжни и жалки, когато идват от хора, за които знаем, че ни мразят. Отправяте им обиди, които при оскърбено приятелство са проява на болка и съжаление, но в други случаи са проява само на досада или ненавист. Да, ненавист, бедна ми Мари! Не се опитвайте да се самоизмамвате: Вие ме мразите до смърт. А тъй като не е възможно това да е станало без повод от една година насам, мога да си го обясня само като призная, че всякога сте ме ненавиждали. Защо? Не зная, не мога да подозирам дори защо. Но има инстинктивна неприязън, срещу която човек, напразно се бори. Вие често ми признавахте, че сте изпитвали такава неприязън към мене, преди да ме познавате; така именно си обяснявам вашето поведение оттогава насам; аз обичам да виждам във всяко нещо добрата му страна и се гордея с този свой недостатък. Тъй като сте предана на Лист, а виждате, че приятелството му към мене се засяга от вашите язвителни насмешки, вие сте пожелали да му дадете едно благородно доказателство за обич; и сте направили огромно усилие над себе си. Убедили сте го, че ме обичате, а сте успели да убедите в това може би и себе си. Затова ме обичахте насила и на пресекулки, понякога може би победена от моето приятелство към вас… Но изпаднахте отново в своята ненавист, щом не съм пред вас, и намирахте възможност да облекчите тогава дълго сдържаната горчивина. Мисля, че ако надникнете в глъбините на сърцето си, ще откриете всичко това; а пък аз по този начин ви извинявам и съжалявам. Бих ви се възхищавала може би, ако не бях жертвата на вашия злополучен опит; но трябва да ми се позволи да съжалявам за заблудата, в която по неблагоразумие и привързаност изпаднах; трябва да ми се позволи главно да съжалявам, че не сте успели да сторите едно от двете: или да ме мразите откровено — докато не ви познавах, това не би ме засегнало, — или да ме обичате откровено. Така бихте доказали, че не само имате великодушни мечти и намерения, но и способност за подобни чувства. Но това е било само моя мечта; имала съм и много други, както казвате. Малко жестоко е да ме осмивате за тази способност да вземам — както се изразявате — мехури за факли, като в същото време ми отнемате една от най-скъпите ми илюзии.

Сега ми се сърдите; правилно. По този въпрос има известна фраза от Лабрюйер. Но успокойте се, Мари! Аз не ви се сърдя и в нищо не ви укорявам. Вие направихте всичко възможно, за да замените по отношение на мене сърцето с ума си. Умът надделя; пазете се, бедна приятелко, той да не надделее изобщо у вас. Ако прекалената благосклонност води — както много често съм изпитвала — до това да се видите един ден в много лошо обкръжение, прекалената прозорливост води до уединение и самота. А тъй като сме заставени да живеем на този свят с хората, по-добре е може би да живеем в непрестанни войни и помирявания, отколкото да се скараме безвъзвратно с тях…

… Отдъхнете си от всичко това, бедна ми Мари. Забравете ме като някакъв кошмар, от който най-после сте се отървали. Постарайте се не да ме обичате — в това никога не ще сполучите, — но да се излекувате от омразата, която ви пакости. Тя трябва да е голямо страдание, ако се съди по състраданието, което ми вдъхва. Не си давайте вече труд да съчинявате странни романи, за да обяснявате на околните си нашата взаимна студенина. Няма да приемам Лист, когато бъде тук, за да не давам повод за странното тълкуване, че сте го поставили между нас като ябълка на раздора. Вие знаете по-добре от всеки друг, че подобна мисъл никога не ми е минавала през ум. Това е хрумване само на Балзак и уверявам ви, че дори да би имало начин то да се осъществи — в което не вярвам засега, — никакво зло чувство не би ми внушило подобна мисъл. Така че за вас би било недостойно да вярвате, да казвате и още повече да допускате да се говорят такива неща. Приемам — дори с гордост признавам — подигравките ви за моята нравственост, но има подмятания, които решително отхвърлям. Опомнете се, Мари; тия жалки неща са недостойни за вас. Добре ви познавам. Зная, че вашият разум се стреми към възвишеност, но едно дребно женско безпокойство постоянно се бунтува срещу него. Вие желаете да се държите с рицарско благородство, но не можете да се откажете от слабостта да бъдете красива, духовита жена, която жертвува и смазва всички други. Затова с готовност ме хвалите като „добро момче“ и не намирате достатъчно жлъч, за да ме опетните като жена. С една дума, вие имате две гордости, малка и голяма; постарайте се последната да надделее. Можете да го сторите, защото бог щедро ви е надарил и вие ще трябва да му давате сметка за красотата, разума и чара, с които ви е отрупал. Това е първата и последна проповед, която чувате от мене. Бъдете добра да ми простите за нея, както аз ви прощавам словата, които сте говорили за мене, без да ми ги съобщите…