Андре Мороа - Жорж Санд

Франц искаше също да ви пише, но неговото писмо би било само повторение на моето. Спестявам ви тази досада или огорчение, като вземам перото от ръката му. Защото, повтарям, все още ми е невъзможно да повярвам, че с леко сърце бихте се отрекли от двама верни приятели.

Мари д’Агу до Жорж Санд (писмо, приложено към предидущото):

Пиза, 18 септември 1839

По датата на тук приключеното писмо ще видите, че то е много закъсняло. Изпратих го на Карлота, защото не знаех къде сте. Карлота ми го върна, като казва, че резултатът ще бъде навярно обратен на желания от мене.

Все по-малко и по-малко разбирам. Във всеки случай, тъй като желаният от мене резултат е едно откровено и точно обяснение, изпращам Ви писмото, без да променя нещо в него. Нито вам, нито на мене подобава да оставяме неразяснени и неразясними неща. Очаквам незабавен отговор. Пишете в Пиза: Хотел „Деле Тре Донзеле“.

Жорж Санд съобщава за тази кореспонденция на Карлота Марлиани и иска от нея съвет по какъв начин да скъса. Тя държи да отговори, преди всичко за да запази от възможни подозрения Шопен, на когото Арабела би могла да създаде в музикалните среди неприятности, от каквито този нервен, сдържан и изтънчен артист никак не се нуждае. „Ще напиша кратък, но решителен отговор, без яд и язвителност. Злобата на жените никога не ме е вълнувала. Свикнала съм да я наблюдавам студено…“ Тя разбира напълно, че Карлота ще продължава да приема тази „безкрайно духовита, мила и приятна“ особа. И неизбежно ще й се наложи да се срещнат.

„Забележете все пак, че тези спокойни срещи, които ще бъдат неизбежни, не ще бъдат възможни без обяснение между нас трите. Иначе тя ще направи скандал и при пръв удобен случай ще изиграе някаква комедия! Познавам я! Тя е великолепна, когато разиграва роля на накърнено достойнство. Ще бъде забавно за всички освен за вас — домакинята — и за мене…“

Жорж желае следователно обяснение между трите — и твърдост. Марлиани се е почувствувала навярно много неудобно. Ще трябва да признае пред Мария, че се е раздрънкала. Но не се справя зле с това положение.

Карлота Марлиани до Мари д’Агу, 1 октомври 1839:

Мила Мари, на вас и на себе си дължа едно обяснение, което винаги възнамерявах да ви дам устно, когато се върнете в Париж. Едно особено обстоятелство — пристигането на мадам Санд, която очакват наскоро, — както и вашата настойчивост да й искате обяснение за мълчанието й към вас и най-сетне писмото ви до нея, което казвате, че сте й изпратили такова, каквото го прочетох, ме принуждава да се изкажа още сега съвсем откровено. Припомняте си, предполагам, двете писма, които ми писахте на 9 ноември и на 23 януари? В тях вие говорехте за моята приятелка с такова сухо, хладно, язвително пренебрежение, което дълбоко ме огорчи, както заявих в отговора си, а доказах по-късно и с пълното си мълчание по този неприятен въпрос. Тогава аз вярвах, че вие обичате мадам Санд, чрез която имах удоволствието да се запозная с вас.

Убедена от този момент, че тя няма във ваше лице приятелка, постъпих така, както смятах, че ми диктуваше дълбоката ми обич към нея. Когато Жорж спомена за вас и за това, че е закъсняла да ви отговори, аз й писах, че, според мене, тя не бива да разчита на вашето приятелство и смятам за свой дълг да й кажа това: Жорж не поиска да узнае нищо повече, пък и аз не бих й отговорила. Тя не ме запита никога по този въпрос. Аз не съм й говорила никога за писмата ви и никога няма да й ги покажа.

Възможно е това предупреждение от моя страна да е било неблагоразумие, възможно е да съм се измамила в преценката си за задължението ми към едно лице, което ми е толкова скъпо. Мога да ви уверя само, че постъпката, от която вие може би ще се оплачете, но за която — с оглед на моето разбиране и чувство за задължението на един истински приятел — аз не мога да съжалявам, не е имало никакви други подбуди освен тези, които ви казах…

По този начин пряката кореспонденция между Жорж и Арабела се възобновява. Жорж не щади бившата си приятелка, в чието лице е чувствувала всякога враг. Писмото й заслужава да се прочете изцяло. То е забележително както по твърдия си тон, така и по тънкия анализ.

Жорж Санд до Мари д’Агу:

Не зная, Мари, какво точно ви е казала напоследък мадам Марлиани. От вас съм се оплаквала само на нея… А вие се оплаквате от мене на мнозина други, които ме мразят и клеветят. Ако живея всред клюки, не аз ги съчинявам и ще се постарая колкото е възможно по-малко да ви подражавам в това отношение.