Андре Мороа - Жорж Санд

Съседите не обичат малката френска група, която ги възмущава, като не ходи на черква. Алкалдът 99 99 Алкалд (исп.) — кмет. — Б.пр. и кюрето ги наричат езичници, мохамедани или евреи. Селяните се сговарят да им продават риба, яйца и зеленчук на невероятни цени. Соланж ги възмущава с рубашката и панталоните си. Едно десетгодишно девойче не бива да се облича като мъж. Климатът е много добър за децата; Соланж разцъфтява. И Морис дори се оживява като по чудо. Майка им ги кара да работят с обичайното си прилежание: „С Морис сме потънали в Тукидид и нему подобните; със Соланж — в косвеното допълнение и съгласуването на причастията… Но Шопен застрашително слабее. Неговият «катар» (Санд отказва да приеме, че кашлицата му се дължи на нещо друго) поддържа отпадането и слабостта, му.“ Жорж се измъчва, като не може да го храни по-добре, и ужасно се сърди, когато прислужниците откраднат бульон или не донасят навреме пресен хляб. Колкото повече зимата напредва, толкова повече тъгата парализира усилията на Санд да бъде весела и спокойна:

„Състоянието на нашия болен се влошаваше постоянно, вятърът виеше из урвата, дъждът шибаше прозорците, гръмотевицата пронизваше дебелите стени и внасяше зловещата си нота сред смеха и игрите на децата. Насърчени от мъглата, орли и ястреби се спускаха да грабват бедните врабчета от самия нар до прозореца ми. Разяреното море задържаше всички плавателни съдове в пристанищата; ние се чувствувахме като затворници, без каквато и да е просветена помощ или полезно съчувствие. Смъртта витаеше над главите ни, готова да грабне някого от нас, а ние бяхме съвсем сами, безпомощни да се борим за жертвата й…“

Местният лекар поставя диагноза туберкулоза на гърлото и предписва кръвопускане и диета. Жорж смята, че кръвопускането ще бъде смъртоносно, и не иска да се съгласи, че болестта е туберкулоза. „Грижила съм се за много болни — казва тя — и имам верен усет.“

Въпреки страданията си Шопен работи. По време на престоя в Майорка той композира балади и прелюдии, много от които — както се разправя (макар че това изглежда съмнително), са плод на неговите тревоги; когато Жорж, излязла на нощна разходка с децата, закъснява да се прибере.

„Ние бързахме — пише Санд, — като имахме предвид, че нашият болен ще се безпокои. Той беше наистина много разтревожен, но се бе сякаш вкаменил в някакво спокойно отчаяние и свиреше, разплакан, някаква възхитителна прелюдия. Като ни видя, че влизаме, извика и стана, после ни каза със странен глас и замаян израз: «Ох, знаех, че сте умрели!…» Когато дойде на себе си и видя в какво състояние сме, отново му прилоша, като си представи на какви опасности сме били изложени; по-късно ми призна, че докато ни чакал, видял всичко това насън и като не можел да различи ясно сън ли е наистина или действителност, се успокоил и унесъл в свирене, убеден, че сам е вече мъртъв. Виждал се потънал в езеро, тежки ледни капки падали отмерено на гърдите му, а когато го накарах да се вслуша в капките, които действително падаха отмерено по покрива, заяви, че не ги чува. Дори се разсърди, загдето употребих израза подражателна хармония. Възмущаваше се гневно и с основание срещу тези детински слухови подражания. Неговият гений беше изпълнен с тайнствените хармонии на природата, изразявани великолепно и равностойно, от неговата музикална мисъл, а не с робско повторение на външни звуци. Това, което бе композирал тази вечер, беше наистина изпълнено с дъждовните капки, падащи по звънките керемиди на монастира, но във въображението и песента му те бяха изразени със сълзи, падащи от небесата върху сърцето му.“

В тази романтична обстановка Шопен създава шедьоври, но Майорка му става скоро омразна. Престоят във Валдемоза се превръща за него в мъчение, за Санд в изтезание:

„Кротък, жизнерадостен, очарователен в общество, болният Шопен отчайваше в интимна обстановка… Съзнанието му беше изранено; от розово листенце, сгънато на две, от сянката на муха — от всичко започваше да кърви. Всичко под испанското небе му беше противно, всичко освен мене и децата го възмущаваше. Той страдаше повече от нетърпение по-скоро да заминем, отколкото от неудобствата ни тук.“

Най-после решават да заминат. Пътуването от Палма до Барселона е ужасно. Въздухът на борда на „Ел Малоркен“ вони от товар живи свини. Като забелязва кашлицата на Шопен, капитанът го настанява в най-лошата каюта, за да запази от зараза хубавите. Свинете, шибани с камшик от моряците, които искат да „ги излекуват от морската болест“, квичат ужасно. Шопен има силно кръвохракане и пристига полумъртъв в Барселона. От Барселона до Марсилия лекарят на френския параход „Льо Фенисиен“ полага големи грижи за болния, но за връщане в Париж през февруари и дума не може да става. Санд настанява цялото „семейство“, за което е отговорна, в „Отел дьо Бово“ в Марсилия.