Андре Мороа - Жорж Санд

Такова е това прочуто писмо, забележително главно по своя здрав смисъл. Хората казват: „Тя иска да има Шопен, като запази Малфий, и търси добродетелни предлози, за да се убеди, че се стреми само към щастието на двамата младежи…“ Може би. Но кое страстно същество не прибягва до известна казуистика, когато трябва да примири чувствата и чувствения живот? „А как живеете всички вие? — пита ни Санд. — Какво правите с очите, ушите и паметта си? Наричате ме циничка, защото виждам и помня, защото бих се червила да дължа на заслепение фалшивата добрина, която ви превръща едновременно в измамени и измамници…“ Греши ли? Всички моралисти прощават на покаяната грешница, защото със своето самообвинение не нанася удар на принципите, а ги затвърдява. Байрон или Бодлер, развратници, но страдалци, са доказателства в полза на добродетелта. Обществото се ожесточава от спокойствието, от чистата съвест на бунтарката. Лицемерният читател, „ближният, брат ми“ не понася в това писмо на Санд именно спокойната й откровеност, именно това, че го е писала жена. Променете автора и вие ще намерите в него не мъж, а почти всички мъже. Санд живее като мъж. Това е нейна отлика, слабост и — според нея — чест.

Действителността впрочем се различава от това, което Санд си въобразява, поради крайната сдържаност на Шопен. Годежът с Мария Водзинска е отменен още предната година. И тъкмо защото страда, тъкмо защото има нужда от великодушна обич, Шопен отива да потърси в обятията на Санд успокоителна нежност. Не знаем какво е отговорил Гжимала; но навярно е успокоил Жорж, защото тя се завръща скоро от Ноан в Париж.

Лятото на 1838 година е щастливо. Образът на Мария Водзинска избледнява постепенно в съзнанието на Шопен, докато най-после се превръща в поетичен спомен. Той работи много и издава тетрадка с „Етюди“, посветени на графиня д’Агу. Крайната свенливост не му позволява да ги посвети на Жорж. В тази парадоксална двойка мъжът изисква тайна. Този път впрочем и Жорж е принудена да бъде предпазлива, заради Малфий. Смятала е да се отърве лесно от него: „Той е толкова добро и мъдро същество, че с време ще го убедя да разбере и осъзнае всичко; истински мек восък, върху който съм сложила отпечатъка си, и когато пожелая да го променя, с малко предпазливост и търпение ще успея да го сторя…“

Но при използуване този восък се оказва не толкова мек, колкото е смятала. Изоставеният Малфий започва да ревнува и да се защищава. Той има пламенните страсти на креол. През лятото на 1838 година предизвиква на дуел един приятел, който — дошъл на гости в Ноан — е започнал да ухажва Жорж. Тя предупреждава почтено младия възпитател, че времето му е минало и отсега нататък ще трябва да мине от любов към приятелство. Но той може още от първия ден да започне разправии и с друг, а този друг в никакъв случай не бива да бъде Шопен. Можем ли да си представим без ужас как някой caballero 96 96 Caballero (ит.) — кавалер. — Б.пр. от Веласкес напада с рапира крехкия музикант? Пиер Льору, с когото Малфий трябва да отиде у Ролина, за да уточнят някакви философски въпроси, получава нареждане да използува цялото си влияние, за да укроти обезумелия: „Когато засегнете въпроса за жените, обяснете му, че те не принадлежат на мъжа по правото на грубата сила и човек не оправя нищо, като си пререже гръкляна…“

Тази история доставя радост на Мари д’Агу: „Да не забравя, горкия Малфий! Болен е на легло от сдържано самолюбие, завинаги излъган, измамен, изигран, изпитал всички възможни из. Отгатвате ли защо? О, историята е неповторима! Даже не я знаете още.“ И тя разказва завръщането на Малфий в Париж (изпратили са го да заведе Морис в Хавр). Нещастникът не знае нищо за новата любов. Дори е напечатал в „Газет мюзикал“ балада в чест на Шопен:

„Най-после, не зная по какво демонско внушение, у него възникват подозрения и той отива да дебне пред дома на Шопен, където Жорж ходи всяка нощ. Тук драматургът става драматичен, крещи, реве, беснее, заканва се, че ще убива. Приятелят Гжимала се втурва между именитите съперници; успокоява Малфий, а Жорж офейква с Шопен да се наслаждава на любовта си под сянката на миртите в Палма! Съгласете се, че тази история е много по-хубава от измислените…“

Санд има сериозни основания „да се наслаждава на любовта“ далеко от Париж. Ако не замине, тя се излага на нови пристъпи на ревност; Морис ще се чувствува по-добре в топъл климат; Шопен кашля обезпокоително и се страхува от скандала на една всеизвестна връзка, която би ужасила неговото набожно семейство. Самата тя работи навред еднакво точно и както винаги жадува да живее съпружески с новия си любовник. От пет години насам е имала големи скърби и големи неприятности; сега желае едно тихо убежище. Нейните испански приятели, държавникът Мендизабал, полугений-полуавантюрист, и консулът Марлиани й хвалят Майорка. Решават, че тя ще тръгне с двете си деца, на малки преходи, през Лион, Перпинян и Барселона, а Шопен ще ги настигне по пътя и ще отплават заедно за Балеарските острови. Според плана, Шопен пристига в Перпинян „свеж като роза и розов като репичка“.