Андре Мороа - Жорж Санд

Мари д’Агу поддържа, както е обещала, каузата на Дидие; но още с пристигането си в Ноан той съжалява, че е дошъл. Не го харесват вече и го посрещат студено: „Тя възприе неприятен и насмешлив тон… Направих огромна грешка, че дойдох… Държането й към мене е ледено. Решила е да осмива моята «величественост». О, художнице! Непостоянно и жестоко сърце!“ В Ноан той намира не само Бокаж, но и Франсоа Ролина, както и един млад драматург, приятел на Фелоу, Фелисиен Малфий. На терасата, около лампата, разговарят за бога, за Дорвал и за едно синигерче, уловено от Жорж. Тя приготовлява пунш и синият му пламък осветява в мрака алената й рокля. Арабела наблюдава с насмешливо съчувствие мрачното настроение на Шарл Дидие:

„Челото му се обливаше с червенина при всяка дума; скрит зад очилата със златни рамки, погледът му следеше внимателно изражението по лицата ни и усмивката често угасваше върху устните му, смразена внезапно от недоверие и съмнение. Нещастен характер, дребнаво честолюбие, лъвско сърце в таралежова кожа. И все пак го обичам.“

За зла чест на Дидие, той все още желае Жорж, но уважава Мари. Докато се разхожда под липите с почти прозрачната Принцеса, той й изказва разочарованието и мъката си. Санд изглежда напълно заета с Бокаж; това е непоносимо за горкия Дидие. Мари д’Агу му казва ядосано и нетактично, че кастеланката изглежда готова да навлезе в кръга на куртизанките. „Тя твърди, че Жорж не е годна вече за любов и приятелство.“ Дидие не може да спи, мисли да убие Санд. Това е, разбира се, бълнуване, но той чувствува, че е по опасен наклон и решава да избяга. Едва не напуска Ноан, без да се сбогува с господарката му. Тя го вижда случайно да заключва пътническата си чанта. „Не заминаваш, надявам се? — попита тя. — Напротив, веднага. — Гледай ти!“ Поднася му лицето си. Той целува големите й, непроницаеми, сухи очи.

„Опознаването на хората и живота носи горчиви плодове“ — отбелязва той в дневника си. Излиза Дидие.

Двамата Фелоу заминават на 24 юли; Санд и Малфий ги придружават на коне до Ла Шатр. Неочаквано произведен в чин любимец, Малфий остава в Ноан; става дума да бъде възпитател на Морис. Сбогуването е пламенно; но сърцата мълчат. И все пак гостуването е било сполучливо. Всеки е блестял посвоему, Арабела се е уверила напълно в собственото си превъзходство:

„Не беше безполезно да видя редом с Жорж великия поет, Жорж непокорното дете, Жорж жената, слаба, дори когато е дръзка, непостоянна в чувствата и мненията си, непоследователна в живота, винаги под влияние на случайностите, нарядко ръководена от разума и опита. Разбрах колко детинско е било от моя страна да вярвам (а тази мисъл често ме е огорчавала), че само тя би могла да даде на Франц простор, че аз съм нещастна пречка между две съдби, създадени да се слеят и допълнят взаимно…“

Що се отнася до Жорж, тя е възстановила своето равновесие, раздрусано за кратко от Мишел и току-що е завършила за два месеца един от най-хубавите си романи — „Майстори на мозайки“. Написала го е за Морис и с удоволствие е възкресила своите спомени от Венеция, за майсторите на мозайки в Сан Марко; а през това време Лист свири на пиано и славеите, опиянени от музика и лунно сияние, се надпяват ожесточено из люляковите дръвчета. Тя се изненадва сама от възстановеното спокойствие. След така богатия с надежди ден, когато бе напуснала Ноан, за да изживее една голяма любов, тя е изживяла зараждането и загиването на три увлечения, но спи в леглото си „така спокойно, както и Бюло в своето“.

Фелисиен Малфий, останка върху ноанския плаж заедно с Жорж и децата след оттеглянето на големите летни приливи, е млад креолец „с брада, дълга седем стъпки“, роден в Ил дьо Франс 86 86 Днес остров Мавриций. — Б.пр. през 1813 година, дошъл във Франция като деветгодишно момче и завършил тук блестящо образованието си. На двадесет и една година е написал драмата „Гленарвон“, която се играе в театър „Амбигю“, а на следната година друга, представена в театър „Сен Мартен“. „Слаб, с великолепен профил и страшен поглед, той има щръкнали мустаци, с които прилича на оживял портрет от Веласкес.“ Беден и самотен, той търси подкрепа и работа. По времето, когато живеят в „Отел дьо Франс“, покровителката му Арабела го представя на Жорж Санд. Жорж го намира „обидно грозен, суетен, глупав“. Мари д’Агу, напротив, го смята за „почтен, добър, дори духовит“. И го защищава. Жорж се възмущава отначало от „толкова лошия вкус“ на приятелката си, която „може да понася подобна личност“, още повече, когато Лист й открива тайната, че Малфий е влюбен в самата нея. Тя „обсипва“ нещастния млад мъж „с доста язвителни насмешки“ и дори заявява, че й вдъхвал „непреодолимо физическо отвращение“.