Андре Мороа - Жорж Санд

Но все пак, когато се скарва почти окончателно със строгия Пелтан и трябва да намери нов възпитател за Морис и мадам д’Агу й предлага брата на Малфий — Леон (защото не смее да спомене за Фелисиен), Санд неочаквано се спира на втория. Малко по-късно тя се настанява заедно с него във Фонтенбло, в „Отел Британик“, докато Морис се намира в замъка Ар, близо до Ла Шатр, у Гюстав Папе. Малфий е вече „възвишено същество“, поразително предан и тъкмо с него тя решава да отиде на поклонение до клисурите Франшар, където е прекарала една незабравима нощ с Мюсе. Престоят във Фонтенбло е нарушен от лоши известия. София-Виктория Дюпен се разболява тежко и дъщеря й заминава веднага за Париж да се грижи за нея.

Жорж Санд до Гюстав Папе, 24 август 1837:

Скъпи приятелю, загубих горката си майка! Тя угасна тихо и спокойно, без агония, без да усеща края си, с мисълта, че заспива и ще се събуди след малко. Знаеш, че беше чиста и кокетка. Последните й думи бяха: „Оправи ми косата“. Горката женица! Нежна, интелигентна, артистична, великодушна; зла в дреболиите и добра в големите неща. Много страдания ми е причинявала и най-големите ми нещастия се дължат на нея. Но напоследък поправи всичко и аз видях със задоволство, че най-после ме разбра и оцени по справедливост. Имам чувството, че направих за нея всичко, което бях длъжна.

Жорж Санд до Мари д’Агу, 25 август 1837:

Писах ви в Женева, надявам се да сте получили писмото ми. Писах ви, че ме сполетя голяма скръб: горката ми майка беше на умиране. Прекарах няколко дни в Париж, за да бъда при нея в последните й часове. През това време получих тревожна вест (която се оказа невярна) и изпратих Малфий в Ноан да потърси сина ми, защото ми съобщиха, че бил отвлечен. Докато отивах да го посрещна във Фонтенбло, майка ми издъхнала тихо, без никакво страдание. На другата сутрин я намерих вече изстинала в леглото; когато я целунах, усетих, че така наречената кръвна връзка не е празна приказка, както често мислех в дни на недоволство. Горката ми майка я няма вече! Почива в слънчев кът, под прекрасни цветя, из които прелитат пеперуди, без да се сещат за смърт. Бях така поразена от веселия гроб в гробището Монмартр във великолепния ден, че се питах защо толкова неутешимо плача.

Така завършва най-голямата драма и най-нещастната обич в нейния живот.

Смятала е, че Морис е отвлечен от Казимир. Един приятел от Ла Шатр й е писал, че Казимир се мяркал нататък. Нищо подобно. Папе предава Морис на Малфий и приема да се грижи за Соланж.

Фелисиен Малфий до Жорж Санд, 16 август 1837:

Морис е при мене; всичко бе изпълнено според желанията ви с най-добросъвестна точност. Простете за несвързаното писмо; имам да уреждам толкова дреболии, че не зная откъде да почна и къде да свърша. Морис е много добър и мил, възхитен, че ще ви види отново. Много е добре. Никой в Ноан или Ар не е виждал господин Дюдеван… Преди да тръгнете за Фонтенбло, изпратете да вземат от брат ми вашите „Дзиади“ 87 87 Dzyady (пол.) — „Задушница“, поема от Адам Мицкевич. — Б.пр. и сламената ви шапка, за да има с какво да запълните главата си и да я покриете. Прекрасно! Молете се за мене. Janto Giorgio! 88 88 Janto Giorgio (ит.) — свети Георги. — Б.пр. Как ми се спи! Veni, vidi, dormi! Vostrissimog. 89 89 Veni, vidi, dormi! Vostrissimog (лат.) — дойдох, видях, заспах, напълно ваш. — Б.пр.

Най-странно е това, че на Казимир, който не се е опитвал през август да отвлече Морис, хрумва през септември глупашката мисъл да отвлече Соланж и да я отведе в Грийери. Страшно ядосана, Жорж получава заповед за съдействие от административната власт, отива с пощенска кола в Нерак, придружена от Малфий и един адвокат, иска съдействие от помощник-префекта и той нарежда на полицията да блокира Гийери.

Жорж Санд до Алекси Дютей, 30 септември 1837:

Много кротък и учтив, Дюдеван извежда Соланж за ръка до прага на своето височайше жилище, след като аз отклонявам любезно поканата му да вляза. Соланж ми бе предадена като някоя принцеса на границата между две държави. Ние с барона разменихме няколко любезни думи. Той ме заплаши, че ще си вземе сина със съдебно решение, и се разделихме очаровани един от друг.

След това, тъй като не е далеко от Пиренеите, й хрумва да направи второ сантиментално поклонение. Малфий е получил вече в наследство вълненията от Франшар. Този път го приобщават към спомените, пробудени от циркуса под Марборе 90 90 Планински масив в централните Пиренеи, с най-висока част 3258 м. — Б.пр. . После отново събраното, успокоено семейство се прибира в Бери. Там всеки се заема с работата си до края на зимата.