Андре Мороа - Жорж Санд

Жорж Санд до Мари д’Агу, март 1838:

Домашният ми живот не може да ви представи нищо интересно. Спокойни сме и се трудим. Трупам романи и повести за Бюло и Бонер; Малфий трупа драми върху романи, Пелион върху Оса 91 91 Пелион — планина на юг от Олимп и Оса; според старогръцката митология, титаните поставили Пелион върху Оса, за да се покатерят до небето. — Б.пр. . Морис карикатури върху карикатури; а Соланж — пилешки котлети върху фалшиви ноти. Такъв героичен и фантастичен живот водим в Ноан.

Доктор Пифоел мърмори:

„Припомни си малко какво е станало през трите месеца, когато не поглеждаше как живееш. Припомняш ли си ги поне? Не си ли забравила вече събитията? Смъртта на майка ти, спасяването на сина ти, отвличането и освобождаването на дъщеря ти… и така нататък! Видя отново Франшар, но с кого? Видя отново Марборе, но с кого? Върна се тук, защо, каква съдба те очаква, кого ще обичаш? За какво ще страдаш? Кого ще ненавиждаш идния месец, идната година или утре?… Каква прекрасна душа имаш, мой велики Пифоел! Ще изпиеш кръвта на децата си в черепа на най-добрия си приятел и дори стомах няма да те заболи.“

Двамата Фелоу пътуват по това време в Италия и не са по-щастливи: „Във въздуха се носи буря — отбелязва Лист, — нервите ми са раздразнени… Картини на разрушение, на дълбоко разочарование витаят над цялата ми съдба… Останала ми е само една мисъл, само едно угризение: длъжен бях да я направя щастлива, можех. Но мога ли и сега?“ Страданието ни прави несправедливи: едно писъмце от Малфий, включено в писмо на Санд, ядосва Мари, която го намира неучтиво и волно. Истината е, че тя се сърди на бившето си протеже, загдето е минало към приятелката й. И се оплаква на Жорж, която отвръща жестоко.

Жорж Санд до Франц Лист:

Ах, по повод на Малфий! Много бих искала да зная защо Мирабела ме държи отговорна за глупостите, които й пише. Като че съм натоварена да чета писмата на Малфий, да ги разбирам, тълкувам, поправям или одобрявам! Слава богу, не съм длъжна да давам ум на тия, които нямат… Малфий пише писмо до Принцесата; писмото е глупаво — това никак не ме учудва. Като смятам, че Принцесата е свикнала с писмата на Малфий и без намерение да нося отговорност за тях, аз прилагам поменатото писмо на поменатия Малфий в мое писмо до Принцесата. Не съм го чела, дявол да го вземе! Достатъчно глупави писма трябва да чета всеки ден! Ако това писмо на Малфий е този път още по-глупаво от другите, струва ми се, че трябва да ми е благодарна, загдето го приложих към моето и така спестих на Принцесата да плати тридесет су за едно глупаво писмо. А сега питам: щом човек води кореспонденция с Малфий, защо, по дяволите, трябва да се оплаква? Който познава Малфий и стила му, може да очаква всичко! Ах, проклятие! Само това ми липсваше, да уча Малфий как се пишат писма! Що се отнася до мене, зная, че писмата му ще ми се сторят всякога възхитителни, защото се надявам, че не ще прочета нито едно. Обичам го от все сърце; той може да ми поиска половината живот; но да не иска никога от мене да чета някое негово писмо…

Мари д’Агу до Жорж Санд, 9 ноември 1837:

Това, което ми казвате за Малфий, ми беше забавно. Странни хора сте вие, поетите… Спомняте ли си скарванията ни заради Малфий? Колко бил грозен, тъп, глупав, суетен, нетърпим? Изпитвахте към него ярост, каквато Омир влага в душата на Юнона и Венера, и аз бях принудена да ви казвам на mezza voce 92 92 Mezza voce (ит.) — в полуглас. — Б.пр. , че, според мене, е необходимо да живеем в мир с дребната суета на другите, иначе ще трябва да живеем сами… Колко угаснали възторзи, колко падащи звезди във вашето небе? Няма ли да дойде ред и на бедната Мирабела?

И на принцеса Мирабела ще дойде редът. Тя не е била никога personna gratissima в Ноан. Жорж и Малфий са единодушни в строгата си преценка към нея.

Жорж Санд до Дютей, Париж, октомври 1837:

Ти си забравил да търсиш къща на д’Агуйката (не бива да споменаваш, че приказвам така). Постарай се, възвишени и лъчезарни приятелю, да доставиш на принцеса Мирабела, на която язе съм най-покорнейши роб, един трон от слонова кост, на който възхитителният й, дълбоко уважаван задник ще може да обикаля алеите на райската градина, наричана Черната долина…

Още си подават кадифени лапички, но си острят ноктите. Средство за отмъщението става Оноре дьо Балзак, който „пристига в замъка Ноан в събота пред Велики заговезни“, на 24 февруари 1838. Балзак е в обтегнати отношения със Санд след случая Сандо. Той не само взема по време на разрива страната на малкия Жул, но след завръщането му от Италия, както вече казахме, го приема у дома си, издържа го срещу обещания за някакви смътни бъдещи услуги, които Сандо никога не изпълнява от прекалена леност. И Балзак е като Санд безумно работлив. Той може да напише един роман за два месеца, ако стане нужда, и за седемнадесет дни. Отпуснатият, безгрижен нрав на малкия Жул вбесява тия чудовища „със здрави мишци“. Сандо също скоро се насища на този бурен живот. Балзак казва за него: „За нищо не става. Цял живот замисля планове, които никога не изпълнява“.