Дейвид Балдачи - Коледен експрес

— Красиво е — рече той като че ли на себе си.

Елинор, която също съзерцаваше елхата, извърна очи към него и от вълнение той стисна чашата си още по-силно.

— Поне ще отвлече вниманието на хората от бедата. Прекрасно е в такъв момент да чуеш детски смях.

— Имаш ли нещо против да седна при теб?

Том посочи празния стол.

— Мислех, че отдавна си тръгнал.

— Е, ако не хората, то намеренията им понякога се променят.

— А твоите в каква насока се промениха?

— Отказах се. Реших да остана. Един за всички, всички за един.

— Не мога да отрека, изненадана съм. Не съм си и представяла, че моите думи… — Тя не довърши мисълта си.

— Могат да пробият дебелата ми глава? — предположи Том и вяло се усмихна. — Виж, Ели, просто реших, че по-добре ще направя, ако остана тук да помогна с каквото мога. Докато се добера до курорта, ако изобщо се добера, бурята може да е утихнала и кавалерията да е пристигнала. И да не стане точно така, пак е по-добре да съм тук. — Погледите им се задържаха един върху друг и ето че Том рязко се изправи.

— Къде отиваш?

— Трябва да свърша някои неща. Стига съм отлагал.

Няколко минути по-късно Том влезе в купето при Лелия, за да й съобщи решението си.

— Аз наистина те харесвам и съм привързан към теб, но няма да се оженим и няма да имаме осем деца. Надявам се, че ме разбираш.

Не личеше да го е разбрала. По лицето й се застинаха сълзи и тя сграбчи ръката му.

— Нима не съм в състояние да те накарам да размислиш? Човек би казал, че сме създадени един за друг.

— Аз не те обичам, Лелия — рече Том и поклати глава. — Сигурен съм, че ако се замислиш, и ти ще разбереш, че не ме обичаш.

— Толкова отдавна се познаваме.

— Удобството не означава любов.

Тя поднесе кърпичката към носа си и произнесе с треперещ глас:

— Не знам, може би си прав.

В този момент от банята излезе Кристобал.

— Кристобал? — изненада се Том.

— Да не би да прекъснах нещо? — попита младежът.

— Не — отвърна Том, като стрелна с очи подсмърчащата Лелия, — очевидно натрапникът съм аз.

Лелия примига невинно.

— Той ми помага да преодолея този тежък момент. Освен това умее да прави и педикюр, и масаж.

— Не се и съмнявам — кимна Том и погледна Кристобал. — Чао, драги.

Тръгна обратно по коридора с дълго жадувано чувство на облекчение, освободил се от бремето на Къпи, бобъра вълшебник. Беше му малко жал за Кристобал, но той беше голямо момче и можеше сам да се грижи за себе си.

Случи се още нещо невероятно, което ободри и пътниците, и екипажа. Всички откраднати вещи — както и много от онези, изчезнали в „Капитъл Лимитед“ — се върнаха при своите собственици. Никой нищо не бе видял, а и никой не можеше да обясни как тъй крадецът се е решил на подобен жест. Роксан и отец Кели просто го обявиха за поредното коледно чудо.

След вечерята, поднесена с червено-бяла гарнитура в чест на празника, всички получиха покана да се съберат в салона.

Възрастните, последвали децата, с изненада съзряха импровизираната сцена в единия край на вагона. Макс бе поел ролята на церемониалмайстор, разпалвайки очакванията на публиката, преди да посочи към сцената и да се провикне:

— Да не би да ми се е причуло? Какъв е този странен звук?

Всеобщото внимание бе приковано към подиума, където се появи кукла и едно от децата извика:

— Това е Къпи, бобърът вълшебник.

— Ето го и Пити Маринования морков — провикна се друго дете.

Към първите двама се присъедини катеричката Саси и Фреди Креслото и веселбата започна.

Всъщност Лелия и Кристобал движеха куклите. Холивудската прима винаги си носеше по няколко и често ги подаряваше на децата. Изпълнението й бе съвършено: ловко променяше тембъра си, наподобявайки ту елемент от мебелировката, ту морковче, ту някое горско същество с лекотата на истински професионалист.

По време на една от кратките паузи Кристобал й прошепна:

— Никога в живота си не съм се чувствал така поласкан. — И двамата се целунаха, докато в същото време Саси и Къпи блъскаха глави на сцената, а децата и дори възрастните се превиваха от смях.

Дядо Коледа пристигна точно по разписание — ролята бе поета от пълничкия Бари, навлякъл червения костюм от реквизита на „Чийф“. Тази роля бе толкова популярна, че служителите на „Амтрак“ през цялата година я разиграваха на комар, опитваха се да си я осигурят с подкуп или с подкрепата на поддръжници, само и само да я получат. Помощниците на Дядо Коледа — по-точно Том, Елинор, Макс и Мисти — отвориха торбата с подаръците. Пътниците също дадоха своето на драго сърце, предоставяйки красиво опаковани кутийки, предназначени за техните близки. Звънна радостен детски смях и ето че напрежението като че ли поспадна.