Дейвид Балдачи - Коледен експрес

— Не, Том. От години повтарях една и съща молба, само че ти не искаше да ме чуеш. Онази сутрин, когато се прибрах и ти казах, че искам да си отида, това не беше приумица. Седмици наред събирах кураж. Излязох да се поразходя и най-сетне събрах смелост. Е, получих отговор на молбата си.

Тя се изправи, готова да си тръгне.

— А сега можеш да си сложиш ските и да се опиташ да спасиш влака. Напред към поредното приключение, и то съвсем сам. Надявам се да се върнеш жив и здрав, а също така и да напишеш страхотен разказ за преживяното. Но не смятам, че го правиш за някой друг, освен за себе си.

Том я изпрати с поглед, неволно пъхнал ръка в джоба си, където бе оставил пръстена.

На закуска ресторантът беше пълен с изгладнели пътници, а Роксан тревожно следеше как продуктите в кухнята бързо се стопяват. Храната в салона бе изразходвана предишната вечер и хората вече се изнервяха, което й създаваше много работа, тъй като трябваше да потушава всяко избухване, прибягвайки до невероятното си добродушие и дипломатичност. Тъй като във влака имаше и няколко бебета, пелените и млякото също намаляваха застрашително, а плачът огласяше всички вагони и допълнително изнервяше обстановката.

Отец Кели най-сетне събра кураж и повика желаещите да се помолят. Дойдоха хора с различно вероизповедание и религия, дори няколко привърженици на агностицизма, които просто търсеха утеха. Свещеникът наистина бе позабравил навиците си и на няколко пъти сбърка, ала бе толкова искрен в усилията си, че хората му благодариха, задето е повдигнал духа им.

На Агнес Джоу, която му помагаше по време на службата, той довери, че от години не се е чувствал толкова добре и е готов дори да се замисли за връщане към професията.

Хигинс често съветваше екипажа как най-добре да пести гориво и енергия, а междувременно излизаше навън в бурята, за да провери лично дали няма опасност тръбите да замръзнат. Върна се по обяд и посръбвайки кафе, привлече вниманието на останалите в салона с истории за Дивия запад, в които присъстваха Джеси и Франк Джеймс, Били Хлапето и други разбойници. Не само децата, но и възрастните го слушаха с широко отворени очи. Херик разказа и за легендарния герой на „Пулман“, носача Джон Блеър, който съвсем сам успял да спаси цял влак пътници от горски пожар в Минесота някъде в края на деветнайсети век.

— Положението било повече от отчайващо, защото няма нищо по-страшно от пожара. Ако трябва да избирам между пожар и сняг — рече той, като посочи навън, — без колебание ще избера снега. Колкото и невероятно да ви звучи, в този смисъл извадихме голям късмет.

Роксан с усмивка одобри последния довод на Хигинс и доля чашата му с кафе.

От доста време Агнес Джоу не отделяше очи от стъклото. Роксан я попита какво интересно има навън и се наложи да присвие очи заради гъстата снежна пелена.

— Бъдни вечер е — рече Агнес Джоу.

— Точно така, миличка — кимна Роксан, — което си е право, право е.

Скоро към тях се присъедини и Елинор. Тя също погледна навън, привлечена от обзелото ги любопитство. Двама дебело облечени мъже влачеха към влака нещо тежко и увито с брезент.

— Какво става? — попита Елинор.

— Ще видиш — отвърна Роксан.

Първият от мъжете застана на горното стъпало и в него тя разпозна Бари, стюарда на спалния вагон. Покривалото падна и товарът се оказа елхово дърво, доскоро расло на близкия хълм. Мъжете се бяха опитали да почистят снега, ала ледени късове все още обвиваха тънкото стъбло. Когато И вторият от двамата влезе вътре, качулката му падна и Елинор с изненада разпозна Том.

— На Коледа без елха не може, нали тъй? Всъщност идеята беше на Агнес Джоу.

Сложиха дървото в салона върху набързо пригодена стойка, а после поканиха децата да го окичат с каквото им хрумне. След около час малката елхичка представляваше ако не красива, то поне любопитна гледка, украсена с какво ли не: от фалшиви бижута до снимки на бейзболисти, събрани от пакетчета дъвки и залепени с лейкопласт от аптечките върху пластмасови фигурки на герои от комикси, и една дълга гирлянда, която някаква жена носеше като подарък за семейството си в Албъкърки. Децата измайсториха голяма хартиена звезда, облепиха я със станиол и я закрепиха за върха на елхата, което не беше трудно, защото дървото бе едва метър и двайсет високо. И въпреки това за пътниците в „Чийф“ елхата бе невероятно красива при все причудливата си премяна.

С чаша горещо кафе в ръка Том седеше и наблюдаваше как необикновеното дърво се преобразява.