Дейвид Балдачи - Коледен експрес

— Казват, че през седмицата преди Коледа са възможни всякакви чудеса. Аз като свещеник, разбира се, вярвам, че чудесата винаги са възможни, но без съмнение в дните преди раждането на Исус навсякъде се усеща по-силна позитивна енергия.

— Хубава мисъл — рече вяло Елинор.

— Сега нещата може и да изглеждат зле, но що се отнася до вълненията на сърцето, сигурно ще се изненадате колко бързо може да настъпи промяна.

— Всъщност точно от това се страхувам.

— Където има вяра, страховете не покълват.

— Това от Библията ли е, отче?

— Това, мила — рече свещеникът, като я потупа по ръката, — е подарък за вас от отец Пол Джоузеф Кели.

На минаване през салона за последна проверка Роксан се натъкна на Херик Хигинс, който не беше мръднал от мястото си и все така зяпаше през прозореца.

— Защо не си лягаш, Херик? — попита Роксан, като седна до него. — Има свободно местенце в преходния вагон, оправила съм ти леглото.

— Благодаря ти, Роксан. Много скоро ще се възползвам.

Тя проследи погледа му и се втренчи в снежната пелена.

— В Канзас Сити натоварих допълнителни запаси от храна, за всеки случай.

— Мъдра жена си ти. Малко предпазливост никога не е излишна.

— Ти какво, след толкова години пак ли се тревожиш, мистър Хигинс?

Херик сви рамене и се усмихна.

— Може пък да си измислям поводи за тревога, та да се почувствам отново полезен.

— Изобщо не биваше да те освобождават — заяви Роксан и го потупа по рамото. — По тоя въпрос всички по цялата линия сме на едно мнение. Някои служители по влаковете пет пари не дават, само чека със заплатата си чакат, но ти не си като тях. Хора като теб са душата на тия стоманени чудовища.

— За теб важи същото, Роксан.

— Доста годинки навъртях по влаковете. Чудя се кога ли е време да обявя последна спирка и да сложа точка.

— Когато решиш, направи го както ти си знаеш, Роксан, не чакай някой да ти заповяда.

— А след десет години може и влакове да няма. Тогава какво ще стане?

— Ами тогава ще разказваме на внуците колко хубаво е било да се пътува по железниците.

Преди да достигне салона, Том се натъкна на Макс и Мисти.

— Имам нужда от силно питие — довери той на Макс. — На всяка цена. И ако не го получа, не отговарям за действията си.

— Заредил съм купето с всякакви напитки плюс каса изстудено вино. Дай да започваме ергенското парти. Рекох си, кой е казал, че трябва да сме само мъже? Затова поканих и момичетата.

— Всъщност — обади се Мисти — идеята, струва ми се, беше моя.

— Как успя да натовариш толкова алкохол, Макс?

— Та той е Макс Пауърс — многозначително натърти Мисти.

— Не питай как, просто вдигнах телефона, обадих се в Канзас Сити и им викам: „Пишете го на сметката ми.“ Не е като да съм взел изпит по ядрена физика, деца.

— Ах, колко обичам това обръщение — въздъхна Мисти. — Кара ме да се чувствам толкова млада.

— Утре имаме сватба — напомни Макс, — ти и Елинор, а и останалите, ще играете ключова роля. Ще използваме събирането при мен да направим репетиция.

— В момента идеята не ми допада, Макс — рече Том.

— Не ставай глупав. Аз си разбирам от работата, тъй да знаеш. Нали от това си вадя хляба. Без репетиции не може, просто не става. Заради Стив и Джупи сме длъжни да се представим добре. Не забравяйте, деца, чичо ви Макс винаги постига своето.

Режисьорът едва не хукна по коридора, видимо предоволен от себе си. Мисти го последва, тъй че Том се видя принуден, макар и с натежали крака, да се присъедини към двамата ентусиасти.

Макс изпрати Кристобал да повика Стив, Джули, Елинор, Роксан и свещеника, от когото се очакваше да извърши церемонията. Човекът бе висок и слаб, с късо подстригана посивяла коса, с благи очи, които излъчваха мъдрост, просто съвършен образец на истински Божи служител. Том би предпочел отец Кели, който и бездруго пътуваше с тях. Добрият старец се опита да заговори колегата си, ала онзи се държа толкова надуто, че накрая отец Кели се отказа. Купето на Макс се състоеше от две помещения, обзаведени като малък апартамент.

— Как го постигна? — попита Том, като се огледа.

— Той е Макс Пауърс — отново напомни Мисти.

Режисьорът зае централното място и раздаде на всички по няколко листа, хванати с телбод.

— Ето това е сценарият за утре. Включени са всички важни моменти, тоест цялата сватба.

Том се присламчи към Кристобал, който обслужваше импровизирания бар в ъгъла.

— Да ти се намира скоч?

— Боя се, че разполагаме единствено с двайсет и пет годишно малцово „Макалан“. Любимата марка на мистър Пауърс.