Дейвид Балдачи - Коледен експрес

— Да се вместиш? С импровизация? — ужасен повтори Макс.

— Не се прави, че не разбираш. Говоря ти за нещо спонтанно, да се използва всеобщото въодушевление.

— Но това е сватба, Роксан. Подготовката е ключът към успеха на подобно начинание. Записал съм всички песни по реда, в който искам да ги изпълниш.

Стив и Джули тревожно следяха как двамата се наежиха, готови за схватка.

— Песните ги имаш, но знай, че волната птичка в клетка не можеш да пъхнеш, Макс. Поиска ли, трябва да я пуснеш да лети, иначе ще умре.

— Да, но…

Роксан отпусна тежката си ръка върху рамото на Макс.

— Слушай, синко, ти ми вярваш, нали?

— Да, разбира се, но…

— Това исках да чуя. — Тя се обърна към Стив и Джули и потупа преплетените им ръце. — А вие двамата вървете хубаво да се наспите. Утре целият влак ще гърми във ваша чест. Едно нещо ще ви обещая, никога няма да забравите Роксан Джордан и „Саутуест Чийф“.

Гостите тръгнаха да се разотиват, а Том стоеше вцепенен, глух и сляп за всичко наоколо.

— Като те гледам, имаш нужда от още едно питие — съчувствено предложи домакинът, забърка два коктейла и му направи знак да седне. — Роксан е направо велика, нали?

— О, да, велика е — разсеяно повтори Том.

— Жалко само, че на това ергенско парти не поръчахме торта, от която да изскочи красиво момиче. Реших, че няма да е много подходящо за пред дамите, а и да ти кажа право, служителите на „Амтрак“ вероятно не биха погледнали с добро око на подобна идея.

Най-сетне погледът на Том спря да блуждае.

— Значи си имал връзка с Лелия?

— Е, не бих го нарекъл точно „връзка“. Доколкото си спомням, излязохме само веднъж. Паметта ми вече отслабва. Ей, правилно ли чух, Лелия ти е предложила да се ожениш за нея?

Том успя само да кимне.

— Днешните жени пред нищо не се спират, ей. Ако тръгнете да се развеждате, тя ли ще трябва да ти плаща издръжка?

— Дотам няма да се стигне, защото няма да се женим.

— Виж, Том, не искам да се меся, но Лелия е красавица. Вярно ли е, както разправят, че е превзела анимационното кино и печели луди пари?

— Къпи, бобърът вълшебник, Фреди Креслото, Пити Маринования морков.

— Къпи, Пити, все известни герои. Ако правилно си спомням, доведените внучета на бившата ми съпруга ги гледаха навремето. Каквото и да говорим, тя е красива, богата и предложението е налице. Не прибързвай с решението, но помисли, че може и да не ти се удаде друга възможност. Не се обиждай, ти си хубав мъж и аз те харесвам, ама и ти вече не си в първа младост.

— Прав си, тя е богата и красива, но аз не я обичам.

Макс се облегна назад с тежка въздишка.

— Четири пъти съм се изправял пред олтара. Кой знае, може отново да се случи.

— И си обичал всяка една от тях?

Режисьорът се приведе напред и усмивката му угасна.

— С първата ми съпруга Пати се оженихме, щом завърши гимназия. Аз се записах в армията, после заминахме за Калифорния. Родиха ни се две деца. Едва свързвахме двата края, но никога не съм я чул да се оплаква, никога. С един долар вършеше чудеса. След време направих пробив в киното. Тъкмо бях започнал да си стъпвам на краката, когато тя почина. — Макс замълча и погледна навън към прелитащите картини от пейзажа. — Да, обичах Пати с цялото си сърце. Винаги ще я обичам. А другите три? — Той сви рамене. — Женех се, раждаха се деца, случваха се и хубави моменти, после идваше разводът, и точка. Обичах ги донякъде, но не като Пати. Ако не беше си отишла, нямаше и да погледна друга жена. Първата любов не се повтаря. Сега излизам с много жени, не отричам, че е забавно, но не се гордея особено с това. Нямам усещането за нещо трайно. Разбираш ли?

— Разбирам — кимна Том.

— Ти женил ли си се? — Ново утвърдително кимване. — Обичаше ли я?

— Нека кажем така, не бих я сравнил с Пати.

Макс се премести по-близо до Том и рече почти шепнешком:

— Пак ти казвам, не искам да се меся, но готов ли си да ми отговориш на един въпрос?

— Давай.

— Защо вече не сте заедно с Елинор?

— Нали видя какво стана. Побесня и си тръгна.

— Е, не можеш да я виниш. В края на краищата приятелката ти долетя от Ел Ей да ти направи предложение. Бог ми е свидетел, не ме бива да разгадавам тайните на сърцето, но не бих нарекъл това идеалния подход да спечелиш отново единствената си любов.

— Опитах се, Макс, повярвай ми.

— Знаеш ли какво?

— Какво? — сепна се Том.

— Ако тя наистина е твоята Пати, повече бих се постарал.

Елинор се канеше да глътне огромно хапче за сън, когато някой почука на вратата на купето й.