Дейвид Балдачи - Коледен експрес

Том зяпна от изненада.

— Е, като няма друго, ще трябва с това да се задоволя.

— Цял следобед печатах сценария — сподели Кристобал. — Естествено, Макс го преправя милион пъти, както винаги; Забележителни хрумвания му идват, това не мога да отрека.

Том отпи глътка и крадешком извърна очи към Елинор, която, както му се стори, се стараеше да отбягва всички погледи и най-вече неговия. Нима можеше да я вини? Тя усърдно изучаваше сценария, докато Макс с гръмовен глас даваше наставления.

Том тъкмо бе събрал кураж да отиде при нея, когато в купето влетя Лелия и бързо се намести до него.

— Какво научавам, имало ергенско парти, а моят мистър Лангдън пропуснал да ми каже.

В този момент погледът й попадна върху Макс Пауърс, а Том забеляза, че щом я зърна, режисьорът понечи да се скрие зад Мисти.

— Макс? Макс Пауърс — пропя Лелия. — Господи, това наистина си ти! — Лелия приглади косата си, подръпна и роклята, макар че и двете имаха безупречен вид.

— Лелия, не може да бъде! — рече Макс с престорена изненада и се извърна.

— Вие се познавате? — вдигна вежди Том.

— О, години минаха оттогава — тихо рече Макс.

— А за мен все едно е било вчера — въздъхна Лелия и настоя да обясни. — Явих се на прослушване за един негов филм, съвсем дребна роля. Преди години беше наистина, но името му вече беше легенда — добави тя с нотка на страхопочитание.

— Недей така, Лелия — притеснено смънка Макс, — бездруго съм прекалено самомнителен, не е нужно да ме ласкаеш.

Тя се направи, че изобщо не го е чула.

— Не получих ролята. Помниш ли кой беше филмът, Макс?

— Не, миличка, наистина не се сещам. Толкова много мозъчни клетки изгубих оттогава.

— „Краят на лятото“, разказваше се за двама млади, които за едно лято се влюбват и разделят.

— Да, да, сещам се.

— Така и не разбрах защо не получих ролята на най-добрата приятелка на момичето, Бамби Мур.

— Очевидно груба грешка от моя страна, Лелия. В началото на кариерата ми често се случваше.

— Е, поне беше достатъчно любезен веднъж да ме поканиш на вечеря. Помниш ли?

— Разбира се, вечеря. Беше чудесно.

— Вечерята се проточи до закуска. Не вярвам да си забравил тази част от прослушването. — Веждите на Лелия отскочиха нагоре, устните се нацупиха.

— Пълнете чашите — провикна се Макс — и да почваме репетицията.

Тази нощ всички се запознаха отблизо с режисьорските умения на Макс, с невероятната му взискателност към всеки дребен детайл. Безброй пъти повториха всичко от начало до край.

Най-сетне Том поиска почивка, а съпротивата на Макс бе сломена от шумното гласуване с пълно мнозинство.

Лелия се приближи към Елинор и Том с ужас затаи дъх в очакване на неизбежния сблъсък.

— Доколкото разбрах, вие сте шаферката, а Том — шаферът. Хем забавно, хем удобно.

— Наистина ли мислите така? На ваше място бих подбрала други думи.

— Ние с Том ще посрещнем Коледа в Тахо.

— Пътувате от Ел Ей до Канзас Сити, качвате се на влака обратно до Ел Ей, за да отидете в Тахо за Коледа? Твърде обиколен маршрут сте избрали.

— Дойдох да отправя към Том една много важна молба.

— И каква, ако смея да попитам?

— Да се ожени за мен.

Елинор стрелна Том с изпепеляващ поглед.

— Някой ми спомена — не спираше Лелия, — че вие с Том навремето сте били гаджета. Не сте болна от хепатит, нали? — добави тя с лукава усмивка към Том.

— Моля?

— Колко странно, Елинор… Елинор бяхте, нали? Не съм чувала Том да споменава името ви. Трябва да сте имали мимолетна връзка.

— А, сигурно е изричал името ми — заяви Елинор, — най-вероятно в леглото.

Долната челюст на Лелия увисна така, че Том успя дори да зърне сливиците й.

— Пълни ли са всички чаши? — Това бе единственото, което успя да измисли.

Елинор го стрелна с още един изпепеляващ поглед, а на Лелия каза:

— Не се тревожете, драга, нямам претенции. — И се втурна навън. Том понечи да я последва, но Лелия го сграбчи.

— Чу ли я какво ми каза?

Том се спря и успя да види как Елинор изчезва в дъното на коридора.

— Не ме ли чуваш, Том?

Той най-сетне я погледна.

— Лелия.

— Какво?

— Затвори си устата.

Лелия настръхна, сякаш се готвеше да избухне, но не каза и дума, завъртя се на пети и излезе.

Том имаше чувството, че целият свят рухва. В този момент Роксан пристъпи напред и дръпна Макс за ръкава.

— Хайде, миличък, да не губим повече време. — И тя размаха сценария. — Това тук добре си го написал, но ще трябва някак да се вместя с малка импровизация.