Дейвид Балдачи - Коледен експрес

Лелия затегли Том към импровизирания дансинг, но той успя да се измъкне с извинението, че му е зле, което не беше далеч от истината. Беше прекарал много тежка нощ, през по-голямата част от която се бе задържал в общата баня, за да изхвърли повечето от алкохола, който бе изпил. Нещастната изоставена Лелия се огледа и в полезрението й попадна Кристобал, който прибираше видеокамерата.

— Един танц? — попита тя красивия младеж. Кристобал вдигна глава и облещи очи, съзрял великолепната фигура в супер моден тоалет. — Работите за мистър Пауърс, нали? — Кристобал кимна безмълвно. — Аз съм Лелия Гибсън. — Очите на младежа се ококориха още повече.

— Лелия Гибсън, гласът на Къпи, бобъра вълшебник — избълва той.

— Ами да — сепна се Лелия. — Гледали ли сте някое филмче?

— Дали съм гледал някое? Та това ми беше любимото предаване, когато бях малък. Братчето ми още го гледа. Всичките ми племеннички и племенници не признават друг сериал. Вие сте невероятна. Видях ви снощи на партито при мистър Пауърс, но така и не чух името. Пък и познавам само гласа ви.

Лелия изглеждаше объркана.

— Гледали сте го като малък? Май доста съм се задържала в тая програма, а?

Кристобал захвърли всички превземки и задръжки, наложени от професионалния етикет, толкова силно бе смайването му.

— Катеричката Саси и Фреди Креслото и Пити Маринования морков, всички те са класика. Плаках на онзи епизод, когато Пити попадна във водосточната тръба и си загуби окраската. Колко прочувствено говорехте в онази трагична сцена. Седмици наред не успях да се съвзема. Вижте, нека не ви прозвучи пресилено, но просто не мога да повярвам, че пътувате с нас. Мога ли да помоля за автограф? У дома просто няма да повярват. Братчето ми направо ще се побърка от радост.

— Разбира се, че ще ви дам автограф…

— Къде ми отиде възпитанието? Аз съм Кристобал Адамс. — Той протегна ръка и така въодушевено разтърси десницата й, че едва не изтръгна изящната Лелия от невероятно скъпите изрязани обувки на осемсантиметрови токове.

— Чуй ме, Кристобал, ще сложа автографа си където пожелаеш, стига да танцуваш с мен.

Изуменият младеж направи дълбок поклон и двамата се впуснаха в танц.

Докато всеобщото внимание бе приковано към венчавката и последвалото празненство, близо двайсет купета бяха ограбени и оттам изчезнаха часовници, пръстени, гривни и дори елегантните обувки на Макс с марката „Бруно Мали“. Крадецът отново успя да се измъкне незабелязано, макар че в коридора се мотаеше някакъв силует, навярно на подозрителен спътник. Все пак никой не вдигна тревога и крадецът побърза да се слее с шумната компания. Чантата с плячката се изду до пръсване, а до пристигането в Ел Ей имаше още цял ден.

През нощта бурята стигна границата между Колорадо и Ню Мексико. Приковани от високото атмосферно налягане, облаците бяха тъй натежали от влага, че предстоеше нещо неизбежно; и то се случи около три часа сутринта, когато „Чийф“ все още бе на осем часа от крайната си цел. Датчиците, пригодени да измерват снеговалежа, се препълниха за по-малко от час; невероятно здравите инструменти, предназначени да отчитат скоростта на вятъра, бяха повалени за трийсет минути. Всички самолети на гражданската авиация получиха указания да направят широк обход, всички ски курорти в областта бяха затворени.

Проходът Ратон бе устоял вече на пет зимни бури, а натрупаният по планините сняг се задържаше единствено поради ниските температури и тежестта на снежната покривка. Когато бурята най-сетне се разрази, се случиха две неща: температурите се повишиха с няколко градуса, а пресният сняг бе толкова тежък и се сипеше тъй бързо, че дори не се слягаше, а се плъзгаше под напора на всеки следващ навей. Ето как за много кратко се натрупа огромна маса. Някъде към седем пълното заснежаване бе изгладило релефа. В девет и половина бурята внезапно утихна и метеоролозите предрекоха, че ураганът е загубил мощ и бързо ще се раздроби с очакваната промяна на ветровете, които щяха да го насочат на север и изток.

По време на един внезапен порой някой изразил пред Марк Твен надежда, че дъждът ще спре, на което писателят отвърнал, че изгледите били добри, понеже досега винаги бил спирал. Отбелязал също, че времето, общо взето, проявява сговорчивост. Ако не ти харесва какво е в момента, само се налага да изчакаш да се промени. Твен никога не се доверявал на прогнозите, без съмнение достигнал до разумното заключение, че науката за предсказване замисленото от майката Природа в най-добрия случай е жалко, а в най-лошия — глупашко занимание.