Дейвид Балдачи - Коледен експрес

Е, някои неща не се бяха променили. При всичките си спътници, свръхмощни доплерови радари и други модерни устройства метеоролозите, проследяващи въпросната буря, сториха онова, което често се случва със събратята им: просто сбъркаха. Снежната буря бе спряла само за кратка почивка. А сега милиони тонове влага от Тихия океан и ураганни ветрове бяха обединили усилията си, за да оставят следа в историята.

Повечето гости се бяха разпръснали, но Макс и Мисти, Кристобал, Лелия и Херик Хигинс се задържаха в салона. Том и Елинор си бяха тръгнали поотделно веднага след края на изпълнението на Роксан и оттогава никой не ги беше виждал. Самата певица бе тръгнала на обиколка, а и да се погрижи момчетата от хора да си отпочинат, след като здравата се бяха потрудили. Младоженците Стив и Джули получиха едно от свободните двойни купета в първа класа — луксозно начало на медения им месец.

„Чийф“ отдавна бе отминал Тринидад, Колорадо, и се беше устремил към прохода Ратон. Всички се залепиха за прозорците, когато влакът започна изкачването. С нарастването на стръмнината и грохота на трите двигателя сред пътниците се прокрадна смут. На всеки завой се виждаха огромни преспи, които снегоринът, прикачен пред първия локомотив, отмяташе встрани. Цяло чудо би било, ако машинистът можеше да види накъде се движат през тази гъста пелена.

— Какво ще стане, ако някой от вагоните се откачи? — попита Кристобал. — В пропастта ли ще падне?

— Не — отвърна Хигинс. — Задейства се автоматична спирачна система и вагонът спира. С годините техниката напредна и във влаковете. — И той посочи навън. — Най-високата точка, до която ще се изкачим, е на 2300 метра.

— Височко ми се вижда.

— И все пак в тази страна това не е най-високата точка, през която минава железопътна линия. Първенството се пада на едно място малко след Денвър, откъдето минава „Калифорнийски зефир“. Височината е малко повече от 2800 метра. В Южна Америка… забравил съм точно в коя страна… има прокарана линия на такава голяма височина, че се налага да раздават кислородни маски на пътниците. Ние ще се пъхнем в тунела, който минава под прохода на около седем-осемстотин метра. От него излизаме в Ню Мексико и се спускаме по източния склон на планината Сангре де Кристо към Ратон. Ратон е разположен на около 2030 метра, което си е цели 6666 фута, но и поради стръмното спускане разстоянието до гарата не е голямо.

Ужасена, Мисти сграбчи ръката на Макс.

— Правилно ли чух, 6666 фута?

Хигинс погледна над ръба на чашата с кафе.

— Да, госпожо.

— Сигурен ли сте? Точно толкова ли е?

— Струва ми се, да, госпожо. Доколкото знам, измерванията са съвсем точни.

— О, господи!

— Какво те безпокои, мила? — попита Макс.

— Нима не разбираш, та това са четири шестици. Няма по-страшно съвпадение, това е по-лошо и от тройна шестица.

— Права си — кимна Макс с пребледняло лице, — знакът на дявола плюс още една шестица. Възможно най-лошата карма.

— Това действително ли е проблем? — попита изнервеният Кристобал.

— Като професионалистка ще ти кажа, че по-зле няма накъде — натърти Мисти. — Можем ли да спрем влака?

— Няма ли някъде внезапна спирачка като по филмите? — попита Лелия. Тя седеше до Кристобал и тревожно стискаше ръката му при всяко вълнение.

— О, не. Такива вече не се поставят във вагоните — рече Хигинс. — Хайде, успокойте се, всичко ще бъде наред. „Чийф“ минава този маршрут по два пъти на ден, веднъж на изток, веднъж на запад. — Той си погледна часовника. — Много скоро ще влезем в тунела.

— Вътре тъмно ли е? — поиска да знае Кристобал.

— В повечето тунели е тъмно, синко — кротко отвърна Хигинс. — Но ние няма да се бавим. Докато се усетим, ще бъдем на път за Ратон и Ню Мексико.

Том погледна диамантения пръстен в ръката си. Беше принадлежал на майка му, а откакто тя почина, той го носеше със себе си навсякъде. Всъщност без малко да сбърка и тъкмо този пръстен да поднесе на Стив. Тази грешка на свой ред го бе накарала да се насочи към Елинор със златната халка, наместо да я поднесе на Стив, който да я сложи на пръста на Джули. Сега пусна пръстена в джоба си, погледна се в огледалото, приглади косата си, понагласи връзката, предоставена от Кристобал за сватбената церемония, пое дълбоко дъх и за стотен път си каза, че прави каквото трябва.

Няколко минути по-късно почука на вратата на Елинор. Тя отмести завесата, погледна го през стъклото, а после се чу щракване на ключалка. Той почука отново.