Дейвид Балдачи - Коледен експрес

Роксан тежко въздъхна и отново заговори по радиостанцията.

— Пак съм аз, предлагам да отменим акцията, повтарям, отменям едно-четири-две. — Тя измери младежа с властен поглед. — Чуй ме сега, малкият, дори само да ми се стори, че виждам нещо, дето не бива да го виждам, ще изхвръкнеш на мига. Пет пари не давам дали ще е насред пустиня или в снежна планина. Никакви отстъпки повече, разбрахме ли се?

Младежът закима кротко, след което се зави презглава с одеялото.

— Приятни сънища, Аризона — рече Роксан и двете с Елинор се отдалечиха.

Следващата им спирка бе на долния етаж, където Роксан провери как върви къпането на хористите. Доволна от напредъка, тя поведе Елинор към салона и й даде знак да седнат на една от свободните маси.

— Цял хор момчета, прах против демони и един нудист от Аризона, доста ти се събра за една вечер.

— О, миличка, това не беше нищо. Какви случки мога да ти разправя.

— Готова съм да те слушам.

— Май ще се наложи да се видим, като свърши това пътуване.

Елинор тъкмо мислеше как да предума Макс да вземе Роксан като платен консултант за предстоящия филм, когато влакът чувствително забави ход.

— Проблем ли има? — попита тя.

— Не, в този участък има ограничение на скоростта и няколко прелеза. Ела с мен. Ще ти покажа нещо, което в никой самолет не се предлага.

Тя поведе Елинор към едно от служебните помещения, където отвори горния прозорец и вътре нахлу свежа студена струя.

— Прекрасно усещане — възкликна Елинор.

— Идвам тук по няколко пъти на ден да си прочистя главата, да помириша въздуха, да огледам навън, без да си удрям носа в стъкло. — Останаха така минута-две, а когато влакът набра скорост, Роксан затвори. — Научила съм и Реджина така да прави на дългите преходи. Успокоява някак, презарежда ти батериите.

— Кажи ми, колко деца имаш, освен Реджина?

— Девет, ама всичките са вече големи. И двайсет и три внучета.

— Съвсем не ми изглеждаш толкова стара — поклати глава Елинор.

— Е, рано съм започнала значи, без време, тъй да се каже. А ти деца имаш ли?

— Дори не съм се омъжвала — поклати глава Елинор.

— Не ми казвай, че хубавица като теб, умна и преуспяваща на всичкото отгоре, никога не е попадала на добър мъж, който да я обикне.

— Може би не съм нито толкова хубава, нито толкова умна.

— Ей, малката, я се погледни в огледалото. А да не говорим, че едва ли човек като Макс Пауърс щеше да те вземе на работа, ако нямаше ум и талант.

— Случва се, знаеш, човек да остане сам. Не е чак толкова невероятно.

— То за случване се случва, но винаги си има причина. Искаш ли да ми разкажеш?

Елинор извърна очи, взе да плете пръсти, но Роксан не я изпускаше от поглед.

— Я почакай, да видим дали ще позная. Срещнала си ти добър мъж, обичал те е той, но не се е получило, май не ти е поставил онзи най-важен въпрос, който всяка жена мечтае да чуе и да отговори с „да“. А накрая всеки е тръгнал по пътя си. — И добави с по-тих глас: — А сега си го срещнала отново в този влак.

Елинор се сепна. В ума й се прокрадна подозрение.

— Като ви гледа човек, теб и Том Лангдън де, как се държите един с друг, то всичко е ясно. Да не говорим, че тук в „Чийф“ безжичният телефон работи безотказно.

Лицето на Елинор пламна.

— Божичко, само ако знаех, че съм толкова прозрачна. Страхотно, няма що: куп хора, които изобщо не познавам, са в течение на моето романтично минало или по-скоро фиаско.

— Не се каня да те подпитвам, Елинор, но съм добър слушател.

Най-сетне Елинор пое дълбоко дъх и се осмели да срещне очите на Роксан.

— Том Лангдън е скитник по душа, такъв е бил и такъв ще си остане. Копнее за приключения и промяна, те са му нужни като насъщна храна. Той е от хората, които не биха се обвързали, дори от това да зависи животът им. И, не, не ми е предлагал да се омъжа за него.

— Но нали не сте се виждали толкова години. Може да се е променил.

— Хора като него не се променят. Сега обикаля Америка и пише за популярни издания, наместо да отразява войните отвъд океана, но това няма да трае дълго. До половин година ще се запилее някъде надалеч. Години съм живяла с него. Знам как разсъждава. — Тя замълча и после добави: — Освен това си има приятелка, тя го чака в Ел Ей.

— Смяташ, че се е обвързал?

— Съмнявам се.

— Искаш да кажеш, че се надяваш да не е.

Елинор отново извърна очи.

— Остави сърцето да те води, момичето ми. Ако наистина го обичаш, дай му още един шанс, така казвам аз. Това може да е твоят единствен шанс да бъдеш щастлива.