Виктор Юго: Избрани творби в осем тома (Том 6)

И знам, че на това би завидял и крал!

МАРИОН

Ще бъде рай!

ДИДИЕ

И ти го искаш?

МАРИОН ( настрана )

Не, не мога!

(Високо.)

Не мога. Никога.

(Изтръгва се от ръцете на Дидие и пада на своя фотьойл.)

ДИДИЕ ( с леден тон )

Аз прекалих, за бога!

Но стига за това!… Ще стъпча тоя зов

на своето сърце!

МАРИОН ( настрана)

Проклинам те, любов!

(Високо.)

Разкъсахте без жал сърцето ми… Бъдете

мил, ще ви обясня…

ДИДИЕ ( студено )

Мадам, какво четете?

(Взема книгата от масата и чете.)

„Венец на любовта!“ — Марион Дьолорм… Виж ти!

(С горчивина.)

Чиято красота над другите блести!

(Хвърля буйно книгата на земята.)

Така порочна сте, че чак ми се повдига…

МАРИОН ( трепери )

Мосю!

ДИДИЕ

Защо ви е подобна гнусна книга?

А и защо е тук?

МАРИОН ( неуверено, свежда очи )

Случайно…

ДИДИЕ

Слушай: ти —

с най-чистите очи, с най-нежните черти,

ти знаеш ли, Мари, Марион Дьолорм коя е?

Тя е безсрамница, но с красота сияе!

Същинска Фрина 17 17 Фрина — гръцка куртизанка, славеща се с красотата си. , тя на всеки срещнат мъж

предлага себе си…

МАРИОН ( закрива лицето си с ръце )

О, боже вездесъщ!

Отвън се чува шум от стъпки, звън на шпаги, викове.

ГЛАС ОТ УЛИЦАТА

Убийство!

ДИДИЕ ( учудено )

Що за вик и шум откъм площада!

Виковете продължават.

ГЛАС ОТ УЛИЦАТА

На помощ!

ДИДИЕ ( гледа от балкона )

Някой там май някого напада!

Взема своята шпага и прекрачва перилата на балкона. Марион става и се затичва към него, опитва се да го задържи за дрехата.

МАРИОН

Дидие, любими мой… ще ви убият там!

ДИДИЕ ( скача на улицата )

Но ще убият друг…

(Навън, на биещите се.)

Хей, спрете! Ще им дам

да разберат, мосю!

Звън на шпаги.

Насам! С гръб до стената!

Дрънчене на шпаги, шум от гласове, тропот от стъпки

МАРИОН ( от балкона, в ужас )

Шестима срещу тях!

ГЛАС ОТ УЛИЦАТА

Това е сатаната!

Звънът на оръжие постепенно затихва, след това съвсем спира. Шум от стъпки, които се отдалечават. Дидие отново се изкачва на балкона.

ДИДИЕ ( все още зад перилата на балкона, обърнат към улицата )

Вън от опасност сте. Вървете си сега.

САВЕРНИ ( отвън )

Но аз не мога, без да ви подам ръка.

Без да благодаря.

ДИДИЕ ( раздразнено )

Веднага се махнете!

И благодарности в момента ми спестете!

САВЕРНИ ( покатерва се на балкона )

Ще ви благодаря!

ДИДИЕ

Щом няма начин друг,

благодарете ми отдолу, не оттук!

Марион, Дидие, Саверни.

САВЕРНИ ( скача в стаята, с шпага в ръка )

Мосю, тиранин сте — личи си туй веднага!

Спасихте ме и ме оставяте на прага…

Аз през прозореца… Бъдете мил към мен!

Да разгласят, че след като съм бил спасен,

не съм благодарил: „Маркиз“… как се зовете,

мосю?

ДИДИЕ

Дидие!

САВЕРНИ

А чий?

ДИДИЕ

Чий? Ничий… Аз видях

бандити срещу вас и ви спасих от тях.

Вървете си!

САВЕРНИ

Нима! Щях да съм мъртъв вече

под вашия балкон — ръката ви попречи.

Но да обиждате? Кълна се в свойта чест:

без вас бих бил убит — бях сам, те бяха шест.

Убит! Да, шест ками срещу едничка шпага,

(Вижда Марион, която до този момент се старае да остане незабелязана.)

Това, че аз съм тук, туй май не ви помага.

Разбирам. Срещата чрез мен се провали.

Мосю.

(Настрани.)

Коя ли е?

(Приближава се до треперещата Марион и я познава… Тихо.)

О, вие сте, нали?

(Сочи Дидие.)

Това е значи той?

МАРИОН ( тихо )

Не казвайте!

САВЕРНИ ( покланя се )

Простете!

МАРИОН ( тихо )

Обичам за пръв път!

ДИДИЕ ( настрани )

Кълна се, че и в двете

очи на тоя тип зли помисли искрят!

(Събаря свещта с юмрук.)

САВЕРНИ

Съборихте свещта!

ДИДИЕ

Нас ни очаква път

и трябва да вървим — не ни остава време!

САВЕРНИ

Добре!

(Към Марион, с дълбок поклон.)

Прощавайте!

ДИДИЕ ( настрана )

Ох, дявол да го вземе,

що за конте!

( Към Саверни. )

И тъй…

САВЕРНИ

Да, груб сте, ала аз

дължа живота си единствено на вас

и верен, предан съм… В Париж ме посетете:

маркиз Дьо Саверни, Отел дьо Нел. Помнете!

ДИДИЕ

Добре!

(Настрана.)

Как я следи! И няма капка срам!

Излизат през балкона; чува се гласът на Дидие отвън.