Виктор Юго: Избрани творби в осем тома (Том 6)

Август 1831

Появяването на „Марион Дьолорм“ на сцената датира от 1831 г. Четиридесет и две години делят това първо от сегашното възобновено представление. Авторът беше млад, сега е стар; той присъстваше, сега отсъства; тогава пред него беше надеждата, сега зад него е животът.

Неговото отсъствие на тази възобновена постановка може да изглежда доброволно, но не е така. Хората, чиито бели коси предупреждават и пред които времето се скъсява, имат да довършват дела, един от начините да завещаят своя дух. Тези дела могат да бъдат внезапно прекъснати от ненадейната поява на смъртта; те нямат нито ден за губене; оттам безусловната необходимост от отсъствие и уединение. Човекът има задължения към своя замисъл. Впрочем всяко заминаване изисква някаква подготовка, влизане в неизвестното очаква всички ни, и уединението и отсъствието са един вид мрак, който подготвя душата за тази велика сянка и за тази велика светлина.

Авторът чувства нуждата да обясни своето отсъствие на тези, които желаят да си спомнят за него. Нищо не ще го натъжи повече от това да изглежда непризнателен. Колкото и самотен да е, той се присъединява от все сърце към мнозинството, което обича, и поздравява тези истински таланти, чест за сегашната възобновена постановка на „Марион Дьолорм“: господата Го, Дьолоне, Мобан, Бресан, Февр — блестяща групичка, която се допълва от великолепния млад и знаменит господин Муне-Сюли; авторът изразява цялата си симпатия към този славен Театр Франсе, стар и при все това станал отново млад благодарение на умелата и умна инициатива на господин Емил Перен; и изпълнява своя дълг, поднасяйки своята признателност на госпожа Фавар, която бе с такава мощ и прелест доня Сол, преди да бъде Марион, и която преди две години, доблестна и прекрасна в сюблимния мрак на обсадения Париж, караше отново всички уста да повтарят тази дума, която е нейно име, Стела 13 13 … тази дума, която е нейно име, Стела. — От лат. stella — звезда. .

Отвил-Хаус, 1 февруари 1873

В. Ю.

Спалня. В дъното отворен прозорец към балкон. Вдясно — маса с лампа и един фотьойл. Вляво — врата, върху която пада бродирана завеса. В сянката — легло.

Марион Дьолорм в домашна дреха, седнала до масата, бродира. Маркиз Дьо Саверни, съвсем млад човек, рус, без мустаци, облечен по последната мода от 1683 година 14 14 … облечен по последната мода от 1683 година. — Ремарките, изискващи съблюдаване на историческата точност в костюмите, са едно от нововъведенията на драматурга Юго. . Саверни се приближава до Марион, опитвайки се да я целуне.

САВЕРНИ

Да се сдобрим, Марион! По-бързо! Съгласи се!

МАРИОН ( отблъсква го )

Но как? Тъй бързо ли? Ах, моля ви, маркизе!

САВЕРНИ ( настойчиво )

Една целувчица!

МАРИОН ( гневно )

Маркизе!

САВЕРНИ

Що за гняв!

Тъй нежна сте били към мен — не съм ли прав?

МАРИОН

Забравете…

САВЕРНИ

О, не! Не мога да забравя.

МАРИОН ( настрана )

Досадник!

САВЕРНИ

Но, Марион, защо сте днес такава?

Какво е станало — защо и за какво

не ви влече в Париж доброто общество?

На кралския площад то вече не ви вижда

Това, че сте в Блоа, жестоко ни обижда

Два месеца почти ви няма между нас.

МАРИОН

Аз правя онова, което трябва, аз

съм независима…

САВЕРНИ

Е, да! А как наричат

тълпата от мъже, които ви обичат?

А мен? А Дьо Гонди? Той бе безумно смел —

заряза месата… За вас прие дуел.

Несмон, Льо Пресини, Д’Аркиен, ония двама

Косади, зарад вас те изживяват драма.

Жените им дори ви искат там сега,

та тъй да им спестят безумната тъга.

МАРИОН ( с усмивка )

А Бовилен?

САВЕРНИ

И той!

МАРИОН

Серест?

САВЕРНИ

Не се опази —

обича ви до смърт…

МАРИОН

А Поне?

САВЕРНИ

О, той ви мрази!

МАРИОН

Той само влюбен е… А онзи беден мой

(смее се)

стар прокурор?

(Смее се още по-силно.)

Льолу!

САВЕРНИ

Все е загледан той

в портрета ви, мадам, и стихове нарежда.

МАРИОН

От две години в мен е влюбен без надежда.

САВЕРНИ

Би ви подпалил той от обич… И все пак

защо се скрихте тук?

МАРИОН ( строго, свежда очи )

Маркизе, няма как!

Красиви грехове накараха да страда

сърцето ми… и аз, макар и твърде млада,