Виктор Юго: Избрани творби в осем тома (Том 6)

почувствах съкрушен моминския си мир!

Бих се укрила аз, бих влязла в манастир

и там да ме спаси сам Бог от греховете.

САВЕРНИ

Май някаква любов под тази пепел свети!

МАРИОН

И вие мислите…

САВЕРНИ

То ясно си личи

по галещия плам на вашите очи.

Любов в провинция! Марион, това ме смая!

Такъв красив роман — с по-смешен край не зная!

МАРИОН

Е, нищо де!

САВЕРНИ

Марион!

МАРИОН

Но колко е часът?

РОЗА ( зад сцената )

Почти среднощ!

МАРИОН ( настрана )

Среднощ?

САВЕРНИ

Хитруша! Този път

разбрах: вървете си!

МАРИОН

Аз тук съм непозната.

Не срещам никого — обикнах самотата…

А пък и късно е… Опасна през нощта

е тази улица — с крадци е пълна тя.

САВЕРНИ

И да ме оберат!

МАРИОН

О, тя е и по-опасна!

САВЕРНИ

Ще ме убият ли?

МАРИОН

Но…

САВЕРНИ

Вие сте прекрасна!

Аз тръгвам… Все пак кой през всички тия дни

е милият овчар и как ви заплени?

МАРИОН

Кой? Никой!

САВЕРНИ

Ще мълча за тази тайна в двора!

За луди смятат ни немалко знатни хора,

затуй, че сплетничим, клюкарстваме, шумим

и бъбрим ей така, а всъщност си мълчим.

Мълчите?

(Сяда.)

Сядам…

МАРИОН

Ох, обичам… разберете,

че го очаквам тук…

САВЕРНИ

Добре! Така кажете!

Най-сетне! И къде го чакате, мадам?

МАРИОН

Тук!

САВЕРНИ

А кога?

МАРИОН

Сега!

(отива до балкона и се ослушва.)

Той може би е там…

(Връща се обратно.)

Не.

(Към Саверни.)

Радва ли ви туй?

САВЕРНИ

Не!

МАРИОН

Тръгвайте, за бога!

САВЕРНИ

Кажете кой е той, и не бъдете строга —

заради него днес ме пъдят, за мой срам!

МАРИОН

Наричат го Дидие — и повече не знам!

Аз съм Мари — това за мен той само знае.

САВЕРНИ ( кикоти се )

Как!?

МАРИОН

Да.

САВЕРНИ ( смее се )

Но в наши дни чист пасторал това е.

Такъв герой Ракан 15 15 Ракан — френски придворен поет от XVII в., автор на галантни поеми и пасторали. е май изобразил.

Навярно по зида той би ви се открил.

МАРИОН

Навярно! Но сега се махайте!

(Настрана.)

Негодник!

САВЕРНИ ( отново става сериозен )

Разбрахте ли поне дали е благородник?

МАРИОН

Не знам!

САВЕРНИ

Как?

(Към Марион, която лекичко го побутва към вратата.)

Тръгвам си.

(Връща се.)

Ах, само две слова!

В дар от един поет донесох ви това.

(Изважда книга от джоба си и я подава на Марион.)

На вас я посвети и се прочу безспорно.

МАРИОН ( чете заглавието )

„Венец на любовта!“ — на Марион покорно!

САВЕРНИ

В Париж чрез този том той стана знаменит.

Какъв красив венец — сравняват го със „Сид“ 16 16 … сравняват го със „Сид“. — Постановката на трагикомедията „Сид“ от Корней (1626), около която възниква бурна полемика, се превръща в събитие в културния живот на Франция от това време. .

МАРИОН ( оставя книгата )

Мил автор. Лека нощ!

САВЕРНИ

Защо е тази слава,

щом някой от Блоа добре ви забавлява?

МАРИОН ( повиква Роза )

Хей, Роза, изпрати маркиз Дьо Саверни!

САВЕРНИ ( покланя се )

Марион, грешите! Вас ви чакат трудни дни!

Марион, после Дидие.

МАРИОН ( сама, затваря вратата, през която е излязъл Саверни )

Върви! Очаквам тук Дидие…

(Бие полунощ.)

И тъй, среднощ е!

(След като е отброила ударите.)

Дванайсет вече би — и да го няма още?

(Излиза на балкона и поглежда към улицата.)

Не!

(Връща се и ядосана се отпуща в креслото.)

Закъснява.

Един млад човек се появява зад перилото на балкона, прескача го пъргаво, влиза, оставя върху фотьойла плаща си и къса шпага. Облечен е по последна мода, цял в черно. Обут е в ботуши. Прави крачка, спира се и наблюдава няколко мига Марион, която е с притворени очи

МАРИОН ( вдига внезапно очи, с радост )

Ах!

(С укор.)

Скучаех тук до смърт,

докато чаках вас…

ДИДИЕ ( замислено )

Боях се този път.

МАРИОН(обидена)

Мосю!

ДИДИЕ ( без да обръща внимание на това )

Пристигайки до тази ваша къща,

почувствах горка скръб, без жал да ме обгръща,

горчива скръб по вас… Отритнатият аз,

преди да се кача, си мислех тъй за вас:

Там, в добродетели, в света на красотата,

тя, ангел от лъчи, разпръсва тъмнината.

Чаровно същество, край чийто светъл път

ще трябва людете в молитви да лежат.