Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

МЪЖЪТ

Забравих да кажа, че в пелените на детето имаше забодена бележка, на която пишеше: „Пощадете Джейн.“

ГИЛБЪРТ

Думите бяха изписани с кръв. Аз запазих тази бележка. Нося я винаги у себе си. Но ти ме измъчваш. Кажи, какво криеш от мен?

МЪЖЪТ

А, да… Виждате ли, че зная всичко за вас, Гилбърт. Наблюдавайте къщата си през тази нощ.

ГИЛБЪРТ

Какво искаш да кажеш?

МЪЖЪТ

Нито дума повече. Оставете работата си. Останете някъде тук, около къщата. Бъдете нащрек. Не съм ви нито приятел, нито неприятел, но това е мой съвет. А сега, ако не искате да навредите на самия себе си, оставете ме да си ида. Вървете някъде нататък, но се върнете веднага, ако ме чуете да викам за помощ.

ГИЛБЪРТ

Какво значи всичко това? ( Бавно излиза. )

МЪЖЪТ ( сам )

Така, работата се нареди добре. Имах нужда от някой млад и силен мъж, който да ми се притече на помощ, ако е необходимо. Този Гилбърт е тъкмо помощникът, който ми трябва… Струва ми се, че чувам шум от весла и звън на китара откъм реката… Да, някой приближава ( Отива към парапета. Чува се звън на китара и глас, който пее. )

Когато вечер пееш

в прегръдките ми ти,

дочуваш ли как плахо

Душата ми шепти?

Гласът ти благ в покоя

ме връща в младостта…

Ах, пей ми, скъпа моя,

ах, пей ми до смъртта!

МЪЖЪТ

Това е човекът, когото очаквах.

ГЛАСЪТ ( при всеки следващ куплет звучи по-силно )

Когато ти се смееш

и весела си ти,

съмненията хвръкват

и любовта цъфти.

О, тоя смях, о тоя

сърдечен смях в нощта…

Ах, смей се, скъпа моя,

ах, смей се до смъртта!

Когато аз те гледам

как в мрака сладко спиш,

ти като че не дишаш,

а мило ми шептиш.

И ме облъхва зноя

на твойта голота…

Ах, спи, любима моя,

спи сладко до смъртта!

Когато ти ми казваш:

Обичам те! О, аз

на седмото небе съм

веднага в тоя час!

И аз долавям в твоя

разискрен взор страстта…

Обичай, скъпа моя,

обичай до смъртта!

Виж, в четири глагола

животът е побран,

живот с блага напълнен,

живот от теб мечтан,

дорде го изживееш,

дорде се насладиш:

да пееш, да се смееш,

да любиш и да спиш! 142 142 Превод Константни Крумов. — Б.р.

МЪЖЪТ

Слиза на брега. Добре. Освобождава лодкаря. Чудесно. ( Връща се към предната част на сцената. ) Ето го, идва.

Влиза Фабиано Фабиани, загърнат в плаща си. Насочва се към вратата на къщата.

Мъжът и Фабиано Фабиани.

МЪЖЪТ ( спира Фабиано )

Само една дума, ако обичате!

ФАБИАНИ

Като че ли някой ми говори. Какъв е тоя скитник? Кой си ти?

МЪЖЪТ

Онзи, който поискате да съм.

ФАБИАНИ

Светлината на фенера е много слаба. Но ти си с жълта шапка! Струва ми се, че жълти шапки носят евреите? Ти евреин ли си?

МЪЖЪТ

Да, евреин съм. Имам нещо да ви съобщя.

ФАБИАНИ

Как се казваш?

МЪЖЪТ

Аз зная името ви, но вие не знаете моето. Засега имам предимство пред вас. Позволете ми да го запазя.

ФАБИАНИ

Знаеш името ми! Не може да бъде.

МЪЖЪТ

Аз зная името ви. В Неапол ви наричаха сеньор Фабиани, в Мадрид дон Фавиано, в Лондон ви наричат лорд Фабиано Фабиани, граф Кланбрасил.

ФАБИАНИ

Върви по дяволите!

МЪЖЪТ

Бог да ви пази!

ФАБИАНИ

Ще заповядам да те наложат с пръчки. Не искам да знаят името ми, когато нощта е пред мен.

МЪЖЪТ

Особено когато отивате там, където сте се запътили сега.

ФАБИАНИ

Какво искаш да кажеш?

МЪЖЪТ

О, ако знаеше кралицата!

ФАБИАНИ

Никъде не съм се запътил.

МЪЖЪТ

Не е така, милорд, вие отивате при красивата Джейн — годеницата на гравьора Гилбърт.

ФАБИАНИ ( настрани )

По дяволите, този човек е опасен.

МЪЖЪТ

Искате ли да ви кажа още нещо? Вие прелъстихте момичето и през този месец тя ви е приемала два пъти нощем у дома си. Сега идвате за трети път. Красавицата ви очаква.

ФАБИАНИ

Мълчи! Мълчи! Ще ти дам пари, за да мълчиш. Колко искаш?

МЪЖЪТ

За това ще говорим след малко. А сега, милорд, искате ли да ви кажа защо прелъстихте момичето?

ФАБИАНИ

Защото се влюбих в него, дявол да го вземе!

МЪЖЪТ

Не. Вие не бяхте влюбен в него.

ФАБИАНИ

Аз не съм бил влюбен в Джейн?

МЪЖЪТ

Не повече, отколкото в кралицата. Любов нямаше, но пресметливост — да.

ФАБИАНИ

Ама че странно, ти не си човек, а съвестта ми, предрешена като евреин.

МЪЖЪТ

Сега ще ви говоря като вашата съвест, милорд. Ето цялата история. Вие сте фаворит на кралицата. Кралицата ви награди с Ордена на жартиерата, даде ви графство и благородническа титла. Но това са суетни звания! Орденът на жартиерата е просто парцал, графството е празна дума, благородническата титла ви осигурява правото да умрете с отсечена глава. А на вас ви трябва нещо по-добро. На вас, милорд, ви трябват хубави земи, верни крепостни, здраво укрепени замъци и сигурни доходи в лири стерлинги. Някога крал Хенри Осми конфискувал имуществото на лорд Талбът, обезглавен преди шестнайсет години. Вие настояхте пред кралицата да ви припише имуществото на лорд Талбът. Но за да бъде законно дарението, трябваше да се провери дали лордът не е оставил потомци след смъртта си. И тъй като лордът беше на страната на кралица Мария и на майка й Катерина Арагонска, тъй като беше привърженик на папата, както и кралица Мария, няма съмнение, че ако се появи някой наследник или наследничка на лорд Талбът, кралицата ще ви лиши от подареното имущество, независимо че вие, милорд, сте неин фаворит. И по задължение, от признателност и от религиозни чувства ще го върне на наследника или наследничката. Вие бяхте съвсем спокоен относно тези препятствия. Споменаваше се наистина, че лорд Талбът имал някаква дъщеря, но тя изчезнала от люлката в деня на екзекуцията на бащата и цяла Англия вярваше, че тя е мъртва. Съвсем наскоро обаче вашите доносници откриха, че през нощта, в която лорд Талбът и привържениците му били избити от Хенри Осми, при гравьора Гилбърт, чиято работилница е при Лондонския мост, тайно от властите било оставено някакво дете. Твърде вероятно е това дете, отгледано под името Джейн, да е дъщерята на лорда — Джейн Талбът. Писмени свидетелства за произхода й наистина липсват, но не е изключено някой ден те да бъдат намерени. Съвпадението е неприятно. Заради него един ден вие ще бъдете принуден да върнете на момичето Шрусбъри, Уексфорд, един красив град, и прекрасното графство Уотърфорд. Твърде тежка загуба! Какво да се прави? Вие потърсихте средство да премахнете, да унищожите момичето. Всеки на ваше място би заповядал да го убият или да го отровят. Но вие, милорд, отидохте по-далеч — вие обезчестихте момичето.