Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ГИЛБЪРТ

Довиждане, Джошуа. Но кажи ми все пак какво криеш под плаща си?

ДЖОШУА

Ех, и аз подготвям свой заговор.

ГИЛБЪРТ

Какъв заговор?

ДЖОШУА

О, вие, влюбените, забравяте много бързо. Преди малко ви споменах, че след два дни е денят на изненадите и подаръците. Господата подготвят изненада за Фабиани, аз също готвя изненада. Кралицата сигурно ще си подари нов фаворит, аз пък ще подаря кукла на детето си. ( Изважда изпод плаща си кукла. ) Съвсем нова е. Ще видим кой от двамата ще счупи по-бързо играчката си. Бог да ви пази, скъпи мои!

ГИЛБЪРТ

До скоро виждане, Джошуа.

Джошуа се отдалечава. Гилбърт хваща ръката на Джейн и пламенно я целува.

ДЖОШУА ( от дъното на сцената )

О, колко велико е провидението! То дава на всеки любимата му играчка: куклата на детето, детето на мъжа, мъжа на жената, жената на дявола!

(Излиза.)

Гилбърт и Джейн.

ГИЛБЪРТ

И аз трябва да си вървя. Довиждане, Джейн. Спокойни сънища!

ДЖЕЙН

Гилбърт, няма ли да се приберем заедно тази вечер?

ГИЛБЪРТ

Не мога. Нали вече ви казах, Джейн, имам да довърша една работа в работилницата тази нощ. Трябва да гравирам дръжката на кинжала на някакъв си лорд Кланбрасил, когото никога не съм виждал, но е заповядал да я направя до утре сутринта.

ДЖЕЙН

Тогава лека нощ, Гилбърт. До утре.

ГИЛБЪРТ

Джейн, нека да останем още малко заедно. О, боже мой, колко ми е трудно да се отделя от вас дори за няколко часа! Истина е, вие сте животът и радостта ми. Но сега трябва да отида да поработя. Толкова сме бедни! Не искам да влизам, защото ще се забавя, а пък не ми се тръгва. Колко слаб човек съм! Хайде, нека поседнем за няколко минути пред вратата, на пейката! Струва ми се, че ще ми бъде по-леко да тръгна още сега, без да влизам вътре, без да надниквам в стаята ви. Дайте ми ръката си. ( Сяда и взема двете й ръце в своите. )

Тя остава права.

Джейн, обичаш ли ме?

ДЖЕЙН

О, Гилбърт, аз ви дължа всичко, зная го, макар че вие дълго време криехте от мен. Съвсем малка, почти пеленаче, съм била изоставена от родителите си и вие сте ме прибрали при себе си. В продължение на шестнайсет години сте се трудили с ръцете си за мен като баща, грижили сте се за мен като майка. Какво щях да бъда без вас, боже мой! Всичко, което имам, сте ми го дали вие всичко, което съм, е ваше дело.

ГИЛБЪРТ

Джейн, обичаш ли ме?

ДЖЕЙН

Колко странна е вашата всеотдайност, Гилбърт! Работите ден и нощ заради мен, вадите си очите, съсипвате си здравето. Ето и тази нощ пак ще се трудите. И никога не сте ме упреквали, не сте ме нагрубявали, не сте избухвали срещу мен. Толкова сте беден, а винаги сте задоволявали и най-малките ми женски прищевки, били сте толкова отзивчив към мен. Гилбърт, непрекъснато си мисля за вас със сълзи на очи. За вас понякога нямаше хляб, но аз винаги съм имала панделки.

ГИЛБЪРТ

Джейн, обичаш ли ме?

ДЖЕЙН

Гилбърт, искам да целуна краката ви.

ГИЛБЪРТ

Обичаш ли ме? Обичаш ли ме? О, всичко това не ми казва нищо. Други са думите, от които имам нужда. Все тази признателност, все тази признателност! Признателността мога да стъпча в краката си. Аз искам любов или нищо. По-добре да умра! Джейн, от шестнайсет години ти си моя дъщеря, сега ще станеш моя жена. Някога те осинових, сега искам да се оженя за теб. След осем дни, ти ми обеща. Ти се съгласи. Ти си моя годеница. О, ти ме обичаше, когато ми даде обещание. Ах, Джейн, спомни си, преди ти ми казваше „обичам те“ и вдигаше хубавите си очи към небето. Искам те винаги такава. Струва ми се, че от няколко месеца нещо се промени у теб, особено през тези три седмици, откакто работата ми налага да отсъствам понякога нощем. Ех, Джейн, разбери, аз искам да ме обичаш. Свикнал съм с тази мисъл. Преди ти беше толкова весела, а сега си винаги тъжна и угрижена. Не, не, клето дете, ти не си хладна, ти правиш всичко възможно да не си хладна. Но аз усещам ясно, че думите за обич не ти идват така естествено и леко както преди. Какво ти е? Не ме ли обичаш вече? Няма съмнение, аз съм честен човек, няма съмнение, че съм добър работник. О, аз бих искал да бъда крадец или убиец само и само ти да ме обичаш! Джейн, ако знаеш колко те обичам!

ДЖЕЙН

Зная, Гилбърт, и затова плача.

ГИЛБЪРТ

От радост, нали? Кажи ми, че е от радост. Ох, имам нужда да вярвам в обичта ти. Само това има смисъл на този свят, да бъдеш обичан. Имам добро сърце, сърце на трудов човек, но искам моята Джейн да ме обича. Защо ми говориш непрекъснато за онова, което съм направил за теб? Кажи само, че ме обичаш, Джейн, остави признателността за мен. Аз ще се осъдя на вечни мъки, ще извърша престъпление, ако поискаш. Ти ще бъдеш моя жена, нали, и ще ме обичаш? Разбираш ли, Джейн, за един твой поглед бих изоставил работата си и бих забравил мъката си. За една твоя усмивка бих дал живота си, за една твоя целувка бих продал душата си!