Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

ФАБИАНИ

Това е невъзможно. Не мога да ти дам документа, с който кралицата осигурява неограничени права на приносителя му. Десет хиляди златни марки! Какво ще каже кралицата? А ако утре аз трябва да моля за милост? Не, това е моето удостоверение за живот. С него ще спасявам главата си.

МЪЖЪТ

Какво ме интересува това?

ФАБИАНИ

Поискай нещо друго.

МЪЖЪТ

Искам само това.

ФАБИАНИ

Слушай, евреино, дай ми документите на Джейн Талбът!

МЪЖЪТ

Слушайте, милорд, дайте ми документа с подписа на кралицата.

ФАБИАНИ

Добре, евреино, трябва да отстъпя. ( Изважда някакъв документ от джоба си. )

МЪЖЪТ

Покажете ми подписа на кралицата!

ФАБИАН

Покажи ми документа на Талбът!

МЪЖЪТ

След това.

Приближават се до фенера. Фабиани, застанал зад евреина, държи с лявата си ръка листа пред очите му. Мъжът чете написаното.

„Ние, Мария, кралица…“ Добре. Ще видите, че и аз съм като вас, милорд. Всичко съм пресметнал. Всичко съм предвидил.

ФАБИАНИ ( изважда кинжала с дясната си ръка и го забива в гърлото му )

С изключение на това.

МЪЖЪТ

Ох, измамник!… Помощ! ( Пада. И докато пада, хвърля зад себе си, в тъмната част на сцената, без Фабиани да забележи, запечатан с восъчни печати пакет. )

ФАБИАНИ ( навежда се над падналия )

Боже мой, струва ми се, че е мъртъв! Бързо документите! ( Превърта проснатия, на земята евреин. ) Но как така, той не носи нищо у себе си, нищо, никакъв документ! Стар неверник! Излъгал ме е, измамил ме е, искал е да ме ограби! Ама че работа, проклет евреин! Той не носи нищо у себе си, свършено е. Убих го за нищо. Всички евреи са такива. Лъжата и кражбата са в кръвта им. Но сега трябва да скрия някъде този труп, не мога да го оставя пред вратата. ( Отива към дъното на сцената. ) Дали лодкарят не е още тук, той ще ми помогне да го хвърля в Темза. ( Слиза и изчезва зад парапета в дъното на сцената. )

ГИЛБЪРТ ( влиза от противоположната страна )

Струва ми се, чух някакъв вик. ( Забелязва проснатото под фенера тяло. ) Убили са някого. Просякът!

МЪЖЪТ ( привдига се от земята )

Ох, много късно идвате, Гилбърт. ( Посочва с пръст мястото, където е захвърлил пакета. ) Вземете онова нещо. Там са документите, които доказват, че Джейн, вашата годеница, е дъщеря и наследница на последния лорд Талбът. Уби ме лорд Кланбрасил, фаворитът на кралицата. Ох, задушавам се. Гилбърт, отмъсти за мен, отмъсти за себе си! ( Умира. )

ГИЛБЪРТ

Умря. Да отмъстя? Какво иска да каже той? Джейн — дъщеря на лорд Талбът? Лорд Кланбрасил, фаворитът на кралицата, убиец? Нищо не разбирам! ( Разтърсва трупа. ) Говори, още една дума! Той е наистина мъртъв.

Гилбърт и Фабиани.

ФАБИАНИ ( връща се на сцената )

Кой е там?

ГИЛБЪРТ

Преди малко са убили този човек.

ФАБИАНИ

Не, това не е човек, а евреин.

ГИЛБЪРТ

Кой е убил този човек?

ФАБИАНИ

По дяволите, или вие, или аз.

ГИЛБЪРТ

Господине!…

ФАБИАНИ

Няма свидетели. На земята — труп. До него — двама души. Кой от тях е убиецът? Никой не може да докаже дали е единият, или другият, дали съм аз, или сте вие.

ГИЛБЪРТ

Какъв подлец! Убиецът сте вие.

ФАБИАНИ

Е, добре, наистина съм аз. И какво от това?

ГИЛБЪРТ

Ей сега ще извикам стражите.

ФАБИАНИ

Сега ще ми помогнете да хвърлим тялото във водата.

ГИЛБЪРТ

Вие сте нагъл.

ФАБИАНИ

Послушайте ме, нека заличим следите от станалото. Вие сте заинтересован повече от мен.

ГИЛБЪРТ

Прехвърлихте всякакви граници!

ФАБИАНИ

Един от нас двамата е извършил престъплението. Аз съм известен в кралския двор, благородник съм, лорд съм. Вие сте случаен минувач, презрян селяк, човек от народа. Благородник, който е убил евреин, плаща четири су глоба, а човек от простолюдието, който е убил евреин, отива на бесилката.

ГИЛБЪРТ

Искате да кажете, че…

ФАБИАНИ

Ако ме издадете, аз също ще ви издам. Ще повярват на мен, а не на вас. Във всеки случай шансовете ни са неравни. Четири су глоба за мен, за вас бесилката.

ГИЛБЪРТ

Няма свидетели! Няма доказателства! Ох, главата ми се обърка! Аз съм в ръцете на този подлец! Той има право.

ФАБИАНИ

Да ви помогна ли да хвърлите трупа във водата?

ГИЛБЪРТ

Вие сте истински демон.

Гилбърт хваща тялото за главата, Фабиани — за краката, отнасят го до парапета в дъното на сцената.

ФАБИАНИ

Точно така. Честна дума, драги, аз вече наистина не зная кой от нас двамата е убил този човек.