Виктор Юго - Избрани творби в осем тома (Том 6)

Прехвърлят се зад парапета. Фабиани се появява отново.

Ето че всичко свърши. Лека нощ, приятелю. Сега си вървете по пътя. ( Отправя се към къщата, обръща се случайно и вижда, че Гилбърт върви след него. ) Ха, какво искате още, малко пари за труда? Честно казано, не ви дължа нищо, но вземете. ( Дава кесията си на Гилбърт, който понечва да я отблъсне, но после я приема с вид на човек, променил намерението си. ) Сега вече се махайте! И таз добра, какво чакате още?

ГИЛБЪРТ

Нищо.

ФАБИАНИ

Бога ми, стойте тук колкото си искате. Вие под красивите звезди, аз — до красивото момиче. Бог да ви пази! ( Отправя се към вратата на къщата и се готви да я отвори. )

ГИЛБЪРТ

Къде отивате така спокойно?

ФАБИАНИ

По дяволите, у дома си.

ГИЛБЪРТ

Как у дома си?

ФАБИАНИ

Просто така.

ГИЛБЪРТ

Кой от двама ни сънува? Преди малко ме убеждавахте, че убиецът на евреина съм аз, сега твърдите, че тази къща е вашата.

ФАБИАНИ

Или на любовницата ми, което е същото.

ГИЛБЪРТ

Повторете ми пак какво казахте!

ФАБИАНИ

Казах, приятелче, щом като искаш да знаеш, че тази къща е на едно красиво момиче на име Джейн — моята любовница.

ГИЛБЪРТ

А аз казвам, милорд, че лъжеш. Казвам, че си лъжец и убиец. Казвам, че си нагъл мошеник. Казвам, че преди малко ти произнесе съдбовните думи, заради които ще умрем и двамата, разбираш ли? Ти, защото ги каза, аз, защото ги чух.

ФАБИАНИ

Я виж ти! Кой е този дързък смелчага?

ГИЛБЪРТ

Аз съм Гилбърт, гравьорът. Джейн е моята годеница.

ФАБИАНИ

А аз съм рицарят Еймиас Полит. Джейн е моята любовница.

ГИЛБЪРТ

Лъжеш, ти казвам! Ти си лорд Кланбрасил, фаворитът на кралицата. Безумец, мислиш, че не те познавам!

ФАБИАНИ ( настрани )

Ясно, тази нощ всички ме познават! Още един опасен човек, от който ще трябва да се отърва!

ГИЛБЪРТ

Кажи веднага, че ме излъга като подлец, че Джейн не е твоя любовница.

ФАБИАНИ

Познаваш ли почерка й? ( Изважда от джоба си малко листче. ) Прочети това. ( Настрани, докато Гилбърт трескаво разгъва бележката. ) Важното е да го накарам да влезе в къщата и да започне да се кара с Джейн. Така ще имам време да извикам хората си.

ГИЛБЪРТ ( чете )

„Ще бъда сама тази нощ, можете да дойдете.“ Проклятие! Милорд, ти си опетнил честта на годеницата ми, ти си подлец! Искам удовлетворение!

ФАБИАНИ ( слага ръка на шпагата си )

Съгласен съм. Къде е шпагата ти?

ГИЛБЪРТ

Ох, полудявам! Колко унизително е да си човек от простолюдието, да не можеш да носиш никакво оръжие, нито шпага, нито кинжал! Добре, така да бъде, ще те причакам през нощта на някой ъгъл, ще впия ноктите си в гърлото ти и ще те убия, нещастнико!

ФАБИАНИ

Виж ти! Много сте невъздържан, приятелю мой!

ГИЛБЪРТ

И, милорд, аз непременно ще ти отмъстя!

ФАБИАНИ

Ще ми отмъщаваш ти, който си толкова ниско, на мен, който съм толкова високо? Ти си луд! Пази се от мен!

ГИЛБЪРТ

Да се пазя от теб?

ФАБИАНИ

Да.

ГИЛБЪРТ

Ще видим.

ФАБИАНИ ( настрани )

Този човек не трябва да дочака изгрева на слънцето. ( Високо. ) Приятелче, послушай ме, върни се вкъщи. Неприятно ми е, че разбра всичко, но аз ти оставям хубавицата. Впрочем нямах намерение да продължавам този флирт. Върни се вкъщи. ( Хвърля ключ в краката на Гилбърт. ) Ако нямаш ключ, ето ти моя. Или ако предпочиташ, чукни четири пъти по капака на прозореца, Джейн ще помисли, че съм аз, и ще ти отвори. Лека нощ! ( Излиза. )

ГИЛБЪРТ ( сам )

Отиде си, вече си отиде, а аз не го стъпках, не го смазах с крака. Какъв човек! Оставих го да си отиде, нямах никакво оръжие в себе си! ( Забелязва на земята кинжала, с който лорд Кланбрасил е убил евреина, вдига го с гневна припряност. ) Ах, твърде късно те видях! Изглежда, че ще можеш да убиеш само мен! Но все едно дали падаш от небето, или си избълван от ада, благославям те! Ах, Джейн ме е предала! Джейн се е отдала на този подлец! Джейн е наследница на лорд Талбът! Джейн вече не е моя! О, боже, за един час над главата ми се струпаха повече ужаси, отколкото тя може да понесе!

В мрака, от дъното на сцената, се появява Симон Рьонар.

О, аз ще отмъстя на този човек, ще отмъстя на лорд Кланбрасил! Ако отида в двореца на кралицата, лакеите ще ме изгонят с ритници като куче! Ох, обезумявам! Главата ми се пръска. О, сега ми е все едно дали ще умра, но искам да си отмъстя, бих пролял кръвта си за това отмъщение! Няма ли някой на този свят, който да сключи такава сделка с мен? Кой ще поиска да отмъсти за мен на лорд Кланбрасил и да вземе в замяна живота ми?