Силвия Кристъл - Пратеникът от езерото Гарда

Тази сутрин Гълъбина се надигна от леглото по-рано от обикновено. През цялата нощ спа неспокойно, става няколко пъти да пие подсладена вода, накрая реши, че съзнанието й няма да издържи на този натиск. Беше безсмислено да блъска мислите си в бетонени стени. Знаеше прекрасно отговора. Вместо да й дари покой обаче, прозрението разстрои безмилостно душевния й мир.

В осем Гълъбина трябваше да се срещне отново с онова разглезено и необщително същество, което от първия миг на пристигането си в града предизвика объркване и смут. Резултатът от първата среща беше плачевен. Двамата не успяха да намерят общ език, нито да изпитат доверие един към друг. Гледаха се дълго и изпитателно, разговорът зацикляше на всяка фраза, а и онзи демонстрираше без притеснение презрението си. Днес обаче госпожица Гъдева беше намислила да му стъпи на врата.

Психоложката беше убедена, че нощта, прекарана в килията, е поизбистрила мозъка на хлапака. Четирите голи стени със сигурност го бяха направили по-сговорчив. Така че само след два часа щеше да накара онзи пикльо да проговори. Щеше да подходи към чужденеца строго, методично, и без капчица съчувствие.

Гълъбина среса набързо червеникавата си коса, грабна чантата и заключи вратата. Не биваше да изпуска автобуса в шест. Щеше да пристигне рано, но предстоящата среща я изпълваше с възбуда.

Тя се усмихна на отражението си в стъклото. Роко Рочели не беше просто поредният костелив орех в кариерата й. Той беше реваншът, за който Гълъбина Гъдева отдавна мечтаеше…

Бяха трима и не говореха. Въртяха се из кабинета като охранени мухи, сумтяха и се опитваха да гледат строго. Разлистваха с неохота купища досиета, хвърляха по едно око към екрана на компютъра и към обяд се натовариха на служебната тойота и потеглиха по мъртвия път. Освен усещането за досада, отнесоха със себе си и флаша с показанията на обвиняемия.

Делийски почувства как от гърба му се стовари премазваща тежест. Беше доволен, че не надникнаха в клетката. Хлапакът се въртеше из килията като диво животно. Адвокатът му все още не се беше появил.

Лейтенантът погледна часовника. Господата с навъсените физиономии не си направиха труда да отскочат дори до мястото на пожара. Не пожелаха да зърнат обгорената земя. Нито уважиха с присъствието си ритуала на погребението.

Делийски отвори широко прозореца и пое дълбока глътка въздух. Лъхна го мирис на окосена трева. Опелото мина набързо. На гробището отидоха само най-близките. Веднага след това той се изниза, уверявайки, че го чака неотложна работа. Истината е, че искаше да си спести сцените в дома на покойника. До този миг никой от кръга на семейството не попита къде се намира виновникът. Никой не се закани, никой не настоя за бърза справедливост. Всички знаеха, че има кой да се погрижи за това.

Лейтенантът разкопча горното копче на ризата. Налагаше се малкият да си признае. Нямаше защо да упорства. Гаврил също трябваше да се откаже от ролята на покровител. Приятелят му можеше да си навлече някоя беля, помагайки на злосторника да избяга от лапите на правосъдието.

Герасим Делийски затвори прозореца. Грабна ключа от колата и тресна вратата на кабинета. Не го свърташе между тези стени. Имаше нужда от чист въздух. Той настъпи газта и отпраши към селото. Гаврил му дължеше обяснение. И едва ли съществуваше по-подходящ момент да уредят тази сметка.

Предложението й се стори толкова необичайно, че в първия момент Гълъбина не повярва на ушите си. Винаги тайно беше мечтала за подобна възможност, но дълбоко в себе си знаеше, че подобни надежди не са нищо друго, освен празни химери.

Психоложката тръсна глава и намести едрото си тяло върху предната седалка на автобуса. Денят беше започнал лошо. Рано сутринта Делийски я изненада с новината, че срещата с чужденчето се отлага. Не обясни защо. Няколко часа по-късно Гълъбина сама разбра причината. Дежурният на входа, неин съселянин, който с нетърпение очакваше пенсионирането си, й довери, че задържаният прекарал нощта извън килията. Този факт първоначално я обърка, след това потвърди съмненията й. И съвсем естествено породи в душата й куп нови догадки.

Мъглата около случая се сгъсти, когато малко преди обяд в кабинета нахлу Гаврил. Не поздрави, не я попита нищо, свързано с работата, времето или пожара, просто настоя психоложката да намине към дома му. Срещата трая по-малко от минута и Гълъбина все още не можеше да открие какво се крие зад тази неочаквана молба. Затова реши да не губи време и да установи на място причините за необичайната покана.