Дийн Кунц - Панаирът

Тя бе стройно красиво момиче, пеперуда, която никога не бе имала възможност да разпери криле. Косата й бе тъмнокестенява, почти черна; както и огромните й очи; естествената руменина на страните й прекрасно подхождаше на матовата кожа. Преди да се омъжи за Конрад Стрейкър, тя се казваше Елън Тереза Мари Джиавенето, дъщеря на привлекателен американец от италиански произход и миловидна американка, също с италианска кръв. Средиземноморската й красота не бе единственият белег за нейния произход; тя притежаваше таланта да се радва на дребните неща от живота, непринудено да изразява чувствата си, бе добросърдечна и жизнерадостна като всички италианци. Бе жена, създадена за добри времена, за празненства, танци и веселие. Но първите двайсет години от живота й не бяха особено весели.

Детството й беше безрадостно.

Младежките й години бяха истинско мъчение.

Макар баща й Джоузеф Джиавенето да бе приятен човек с добро сърце, бе твърде мекушав. Не бе господар дори в собствения си дом и не си бе отвоювал правото да се намесва във възпитанието на дъщеря си. Елън твърде рядко се радваше на спокойната обич и чувството за хумор на баща си и непрестанно бе под влиянието на яростния религиозен фанатизъм на майка си.

Джина бе властелинът в дома на семейство Джиавенето и именно пред нея трябваше да отговаря Елън и за най-незначителното си провинение, извършено или въображаемо. Съществуваше безкраен списък от правила, от които Елън трябваше да се ръководи в поведението си, а Джина бе твърдо решена всяко правило да бъде точно и безкомпромисно спазвано. Дъщеря й трябваше да се превърне в жена със строг морал, изпълнена със страхопочитание към Бога.

Религиозна през целия си живот, Джина се бе превърнала във фанатичка след смъртта на единствения си син. Антъни, братът на Елън, бе починал от рак едва седемгодишен. По онова време Елън бе само на четири години — твърде малка, за да проумее какво се случва с брат й, но достатъчно голяма, за да си даде сметка за пагубното влошаване на състоянието му. Джина смяташе, че трагедията е Божие наказание, насочено срещу нея. Бе си втълпила, че не е успяла да угоди на Бога и Той й бе отнел момченцето, за да я накаже. Започна да ходи на литургиите всяка сутрин, вместо само в неделя, като мъкнеше със себе си и своето малко момиченце. Всеки ден неизменно запалваше свещ за спасението на душата на Антъни. Вкъщи отново и отново четеше Библията от кора до кора. Много често принуждаваше Елън да седне и понякога с часове да слуша Светото писание, още преди момиченцето да е пораснало достатъчно, за да проумява това, което чува. Джина знаеше множество ужасяващи истории за Ада: как изглежда; какви ужасни страдания очакват там грешниците; колко лесно едно непослушно дете може да се озове в това вонящо дяволско място. Сънищата на малката Елън бяха изпълнени с ужасни кървави кошмари, свързани със зловещите разкази на майка й за огън и проклятия. Колкото по-религиозна ставаше Джина, толкова повече правила се добавяха към списъка, по който Елън трябваше да живее и според Джина всяко дребно отклонение от тях беше стъпка по пътя към Ада.

Джоузеф бе изгубил целия авторитет пред жена си още в началото на брака им и нямаше никакво влияние над нея, а когато тя се оттегли в странния си свят на религиозни бълнувания, дотолкова се отдалечи от него, че той дори не се опитваше да й въздейства.

Отчаян от промените в Джина, неспособен да общува с жената, в която тя се бе превърнала, Джоузеф прекарваше все по-малко време вкъщи. Притежаваше шивачница — бизнесът не беше твърде печеливш, но пък за сметка на това беше сигурен и стабилен — и той започна да работи до все по-късно. Когато не беше на работа, прекарваше по-голяма част от времето си с приятели, вместо със семейството си и Елън не можеше да се радва често на бащинската му обич и тънкото му чувство за хумор, за да компенсира безкрайните изнурителни часове, през които стоически трябваше да понася смазващия и задушаващ с властността си характер на майка си.

Години наред Елън копнееше за деня, в който ще напусне своя дом; очакваше измъкването си с нетърпението, с което затворникът очаква свободата си. Но сега, след като сама си беше господар, след като повече от година не беше усещала желязната ръка на майка си, бъдещето й изглеждаше, колкото и да е невероятно, по-лошо отпреди. Много по-лошо.

Нещо почука на прозореца.

Елън се извърна и уплашено вдигна поглед. Взря се за момент, но не можа да различи нищо в мрака.

Читать дальше