Харуки Мураками - Норвежка гора

— Да, струва ми се — отвърнах. — Но всъщност аз бях харесал некрасивата. Тя беше забавна събеседничка. След като правихме секс, си побъбрихме в леглото, после Нагасава дойде и предложи да си разменим партньорките. Аз попитах момичето дали е съгласна и тя отвърна, че няма нищо против, щом като ние го искаме. Може би си помисли, че искам да го направя с хубавата.

— Беше ли забавно? — попита ме Хацуми.

— Размяната ли имаш предвид?

— Изобщо.

— Не особено. Просто е нещо, което се прави по необходимост. Не е чак толкова забавно да спиш с момичета по този начин.

— Тогава защо го правиш?

— Заради мен? — рече Нагасава.

— Аз питам Тору — изстреля Хацуми към Нагасава. — Защо правиш това?

— Защото понякога имам огромно желание да спя с жена.

— Ако си влюбен в някоя, не можеш ли да се задоволиш само с нея? — попита Хацуми, след като помисли малко.

— Доста е сложно.

Тя въздъхна.

В този момент вратата се отвори и сервитьорите внесоха храната. Нагасава получи своята печена патица, а Хацуми и аз — морски басо. Сервитьорите препълниха чиниите ни с току-що сготвени зеленчуци и ги поляха със сос, след което се оттеглиха и ни оставиха отново сами. Нагасава отряза парче от патицата и го изяде с апетит, после пи още уиски. Аз си боднах спанак. Хацуми не докосна храната си.

— Знаеш ли какво, Тору — рече тя. — Нямам представа какво прави нещата при теб толкова „сложни“, но смятам, че това, което току-що ми разправи, не ти прави чест. Не си такъв човек. Не мислиш ли? — тя постави ръце на масата и ме погледна в очите.

— И аз си мисля същото понякога — отвърнах.

— Тогава защо не престанеш?

— Защото понякога имам потребност от човешка топлина — отвърнах откровено. — Понякога, ако нямам възможност да почувствам нещо като топлината на женската кожа, ставам толкова самотен, че не издържам.

— Нека сега да обобщя за какво става дума според мен — намеси се Нагасава. — Ватанабе е спечелил благоволението на момичето, което харесва, но по някакви сложни причини те не могат да правят секс. Ето защо той си казва: „Сексът си е секс, любовта — любов“ и задоволява потребностите си с някоя друга. Какво лошо има в това? Напълно разбираемо е. Той не може просто да се заключи в стаята си и да мастурбира непрекъснато, нали?

— Но ако наистина я обичаш, Тору, нима не е възможно да се сдържаш?

— Може би — отвърнах, поднасяйки към устата си парче морски бас в сметанов сос.

— Ти просто не разбираш сексуалната потребност на мъжа — рече Нагасава на Хацуми. — Да вземем мен например. С теб сме заедно от три години, а през това време съм спал с много жени. Обаче не си спомням нищичко за тях. Не знам имената им, не помня физиономиите им. Спя с всяка само по веднъж. Срещаме се, правим го и чао. Това е. Какво лошо има?

— Не мога да понасям тази твоя арогантност — заяви Хацуми кротко. — Това дали спиш с други жени, или не, в случая е съвсем неуместно. Никога не съм ти била истински ядосана, задето хойкаш, нали?

— Дори това, което ти наричаш хойкане, за мен е нещо съвсем различно. То е просто игра. Никой не страда — рече Нагасава.

— Аз страдам — каза Хацуми. — Защо не съм ти достатъчна?

Нагасава помълча малко и завъртя уискито в чашата си.

— Не че не си ми достатъчна. Това е нещо друго, друг въпрос. То е просто една жажда в мен. Ако съм те накарал да страдаш, извинявай. Но въпросът не е дали си ми достатъчна, или не. Мога да живея единствено с тази жажда. Такъв съм по природа. Тъкмо тя ме прави човека, който съм. Не мога нищо да сторя, не разбираш ли?

Най-накрая Хацуми взе сребърните си прибори и почна да яде рибата си.

— Не биваше поне Тору да въвличаш в „игрите“ си.

— Но ние двамата с Ватанабе много си приличаме — рече Нагасава. — Никой от нас не се интересува особено от нищо друго, освен от себе си. Добре, аз съм арогантен, а той не е, но никой от двама ни не може да прояви интерес към нищо, освен към онова, което самите ние мислим, чувстваме или вършим. По тая причина можем да мислим за нещата по начин, който няма нищо общо с другите. Тъкмо това харесвам у него. Единствената разлика е, че той не го е осъзнал и затова се съмнява и се засяга.

— Кое човешко същество не се съмнява и не се засяга? — попита Хацуми. — Нима се опитваш да кажеш, че ти никога не си се съмнявал и не си се чувствал засегнат?

— Разбира се, че съм, но аз съм се дисциплинирал до степен да мога да сведа до минимум тези неща. Дори плъх ще избере най-безболезнения маршрут, ако го изплашиш достатъчно.