Харуки Мураками - Норвежка гора

— Това си е живо губене на време, Хацуми — рекох. — Твърде беден съм, за да изляза с момичета от твоето училище. Не мога да общувам с тях.

— Не ставай смешен — каза тя. — Това момиче е обикновено, естествено и непринудено.

— Хайде, Ватанабе — подхвърли Нагасава. — Просто се срещнете. Никой не те кара да спиш с нея.

— И дума да не става! Тя е девствена.

— Като теб някога — каза Нагасава.

— Именно — рече Хацуми със сияйна усмивка. — Като мен някога. Ама наистина — обърна се тя към мен, — недей да ми казваш, че си „твърде беден“. Едното няма нищо общо с другото. Да, във всеки курс има по няколко прекалено надменни момичета, но останалите сме съвсем обикновени. Всички обядваме за двеста и петдесет йени в училищната столова…

— Чакай малко, Хацуми — прекъснах я аз. — В моето училище в столовата предлагат три вида обяд — първи, втори и трети. Първият струва сто и двайсет йени, вторият сто йени, а третият е на цена осемдесет йени. Всички ме гледат презрително, щом си взема от първия вид, а момчетата, които не могат да си позволят втория, ядат юфка за шейсет йени. Ето в какво училище ходя. Все още ли смяташ, че мога да се осмеля да говоря с момичета от твоето училище?

Хацуми не можеше да престане да се смее.

— Толкова е евтино ! — каза тя — Може би трябва да ходя там на обяд! Но наистина, Тору, ти си много симпатично момче, сигурна съм, че ще се спогодите с това момиче. На нея дори може да й хареса обяд за сто и двайсет йени.

— Изключено — рекох със смях. — Никой не го харесва, но го ядат, тъй като не могат да си позволят нищо друго.

— Както и да е, не съди за книгата по обложката. Вярно е, че ходим в префърцунено девическо училище, обаче повечето от нас там са сериозни хора, които гледат сериозно на живота. Не всички си търсят приятел със спортна кола.

— Знам това — рекох.

— Ватанабе си има приятелка. Влюбен е — подхвърли Нагасава. — Но няма да каже нито дума за нея. Той е извънредно потаен. Работата се пази в пълна тайна.

— Наистина ли? — попита ме Хацуми.

— Да — рекох аз. — Но тук не става дума за никаква тайна. Просто нещата са малко сложни и е трудно да се говори за това.

— Забранена любов? Ооо! Можеш да кажеш на мен !

Отпих глътка вино, за да избегна необходимостта да отговоря.

— Разбираш ли какво имам предвид? — рече Нагасава и започна третото си уиски. — Потаен. Когато този човек реши да не говори за нещо, никой не може да му го изкопчи.

— Колко жалко! — рече Хацуми, след като отряза малко парченце гъши пастет и го поднесе към устата си. — Ако я беше довел, можехме да си устроим среща по двойки.

— Да, можехме да се нафиркаме и да направим трампа — каза Нагасава.

— Достатъчно по тази тема — рече Хацуми.

— К’во разбираш под „тази тема“? — попита Нагасава. — Ватанабе ти е хвърлил око.

— Това няма нищо общо с онова, за което говоря — промърмори Хацуми. — Той не е такъв човек. Той е искрен и акуратен. Така смятам. Ето защо се опитвам да му уредя среща.

— О, разбира се, че е искрен. Като едно време, когато си разменяхме мадамите. Спомняш ли си, Ватанабе? — каза пресилено Нагасава, гаврътна остатъка от уискито си и поръча още едно.

Хацуми остави ножа и вилицата и докосна леко устни със салфетката си. После ме погледна и попита:

— Тору, наистина ли направи това?

Не знаех какво да й отговоря и затова премълчах.

— Кажи й — обади се Нагасава. — Какво пък толкова.

Ставаше отвратително. Нагасава можеше да бъде злобен, когато е пиян, ала тази вечер неговата злост бе прицелена в Хацуми, не в мен. Разбирайки това, все по-трудно ми бе да продължа да седя там.

— Искам да чуя за това — каза Хацуми. — Звучи много интересно.

— Ние бяхме пияни — рекох.

— Добре, Тору. Не те виня. Само искам да ми кажеш какво се случи.

— Двамата пиехме в един бар в Шибуя и се запознахме с двете момичета. Те бяха от някакво полувисше училище и също бяха доста пияни. И ние, ъъъ, отидохме в един хотел и спахме с тях. Нашите стаи бяха една до друга. Посред нощ Нагасава почука на вратата ми и каза, че трябва да си разменим момичетата и аз отидох в неговата стая, а той — в моята.

— Момичетата не се ли противопоставиха?

— Не, те също бяха пияни.

— Все пак аз имах обяснима причина да сторя това — рече Нагасава.

— Обяснима причина ли?

— Ами момичетата бяха твърде различни. Едната изглеждаше наистина добре, но другата беше грозотия. Стори ми се несправедливо. Аз хванах хубавата, но на Ватанабе се падна другата. Затова ги трампихме. Нали, Ватанабе?